— Как, Гарет?
— Ще открием къде е и ще го преследваме. Дардън е записал номера на колата.
— Тази информация не е достатъчна. Русия е огромна страна.
— Но Стонтън ще остане сравнително близо до нас.
— Защо?
Хвърли й поглед през рамо.
— Заради теб, Емили.
Тя кимна. Започваше да разбира.
— Той всъщност не иска Ирана. Иска мен.
— Моето предположение е такова. Ще се опита да я замени за теб.
— Слава Богу.
— Което няма да му позволим. Ще трябва да го открием преди това…
— Не ми казвай какво трябва да направим. — Бе стиснала длани в юмруци. — Знаеш ли какво ще й причини той? Аз знам. Виждала съм го. Ти не разбираш. Той наистина не дава пет пари. Харесва му. Няма да му позволя да нарани Ирана. Иска мен? Ще ме получи. Само се погрижи да имам оръжие. Ще го убия.
— Може и да не се стигне до това. Не и ако го открием, преди…
— Ще се стигне дотам. Винаги съм знаела, че е възможно. — Грабна дрехите си и тръгна към банята. — Така че, намери Стонтън, ако можеш. Но всъщност няма значение. По един или друг начин, ще изтръгнем Ирана от лапите му.
Гарет посрещна Дардън след трийсет минути още на двора. Предната броня на колата му бе изкривена на места и всичките четири прозореца бяха строшени.
— Господи, съжалявам, Гарет. — Отвори, много трудно, вратата на колата и слезе. — Опитах се да… Успях да отворя вратата, но… Господи, страхувах се, че ще я убие — така, както уби пилота.
— Не бях там и не мога да те съдя — каза Гарет. — Знам, че харесваш Ирана. И че си направил всичко, което си можел.
— Как го приема Емили?
— А ти как мислиш? Трябва да открия копелето, преди да си е поставила главата на дръвника.
— Как?
— Точно този въпрос ми зададе и тя. — Изкриви устни. — Големият въпрос. Но аз ще открия отговора. — Трябваше да го открие. Първо Кариф, а сега и Ирана. Стонтън му бе отнел прекалено много. Не можеше да позволи Ирана да умре като Кариф. Огледа пътя. — Всъщност отговорът може би идва към мен в този момент.
Погледът на Дардън проследи този на Гарет и той също видя приближаващата кола.
— Поли?
— Поли.
Загледаха как Поли вкарва колата в двора на селската къща и паркира БМВ-то до колата, от която току-що бе слязъл Дардън. Той слезе и подсвирна тихо, като видя обгорения мерцедес със счупените стъкла.
— Гарет, може би трябва да си поговоря с теб за доброто поддържане на автомобилите. Този мерцедес бе прекрасна кола. Както виждаш, връщам ти тази в съвършена изправност.
— Качи ли Бабин в самолета? — запита Гарет.
Поли кимна.
— И изчаках самолетът да излети. Но мисля, че Бабин би тръгнал и доброволно. Беше много нервен. Умееш да сплашваш, Гарет. Мога и аз да се науча или това е природен талант?
— Не би искал да изхабиш времето, необходимо за научаването на това изкуство. Придържай се към собствените си таланти.
— Искам да разширя хоризонта си. Снощи ти ми показа цял един нов свят.
— Искаш да разшириш хоризонта си? Тогава седни пред компютъра. Имам проблем, който ще се окаже задоволително предизвикателство за теб.
— Не такова предизвикателство… — Млъкна и започна да изучава изражението на Гарет. — Много си сериозен, мрачен дори. Нещо не е, както трябва.
— Колко си чувствителен — каза Гарет. — И наблюдателен. Да, нещо ужасно се обърка.
— И искаш от мен да вляза в ролята на Супермен и отново да направя света прекрасно място за теб — каза Поли. — Можеш ли да ми кажеш как да го направя?
— Имаме марката и модела на автомобила. И дори номера му. Просто не знаем с точност къде се намира.
— Защо не се обадите на руската пътна полиция?
— Не.
— Страхувах се, че ще ми отговориш така. Какво трябва да направя?
— Да измамиш някой от военните сателити, които са все още фокусирани върху Русия, да увеличиш района и да откриеш автомобила.
— Не, по дяволите.
Гарет не реагира — все едно че нищо не бе казал.
— Трябва да го направиш бързо и без възможност да те проследят. Не можем да си позволим над нас да се спуснат с парашути Специалните части и да ни отведат.
— Невъзможно.
— Не и за Супермен.
— Ако ме хванат, не само ще ме хвърлят в затвора до края на живота ми, но вероятно ще трябва да работя като роб на компютъра за правителството. Тази съдба е по-лоша от смъртта.