Те не могат да ме наранят. Нямам нищо общо с никого от вас.
Виждам.
— Нищо не виждаш. — Изруга и протегна ръка към телефона. — Аз съм този, който наранява хората. И който заповядва.
Тя се напрегна.
— На Емили ли се обаждаш?
— О, това те развълнува — усмихна се злобно той. — Още не. Искам да се тревожи още известно време. — Набра номера. — Не, обаждам се на стария си приятел Борг. Точно Борг уреди пристигането ти тук, при мен. Планираше да те убие в Мароко, но след като Гарет ти се обади, трябваше да се нагоди към ситуацията. Отиде на летището преди теб и постави експлозив в самолета, след това поговори с пилота. Получи се, гали?
— Нима се обаждаш, за да го поздравиш?
— Не, хрумна ми, че може би трябва да сменим подхода. Ще използвам Борг за идеи. — Заговори в телефона. — Да, тук всичко първи чудесно, Борг. Обаждам се просто да проверя дали е все още в Париж. Това е добре. Да, давай. Очаквам с нетърпение да те чуя. — Затвори и погледна Ирана. — Виждаш ли аз съм този, който контролира нещата. Аз дърпам въжетата. Аз давам заповедите. Ако бях заповядал на Борг да те убие в Мароко, щеше да го направи. Аз го притежавам.
— Бедният човек. Сигурно истински се измъчва.
Стонтън стисна устни.
— А ти си глупава кучка. Не виждаш нищо друго, освен онова, което искаш да видиш. — Пое си дълбоко дъх, после се усмихна лъчезарно. — Но има начини да ти отворя очите. И очаквам с нетърпение да ти ги демонстрирам всичките, сестро Ирана.
— Мили Боже, Поли! — прошепна Гарет, без да откъсва поглед от екрана на компютъра. Той бе запълнен с фигури и уравнения които непрекъснато се променяха, докато пръстите на Поли танцуваха по клавиатурата. — Толкова близо ли е, колкото си мисля? — прошепна той на Дардън. — Минаха само шест или седем часа.
— Ти му каза да бърза — каза Дардън. — И той бърза, но се налага да построи защитни стени, за да не види някой друг какво правим. Вероятно вече всяка минута ще проникне.
— Никога не е достатъчно бързо. Пароли? Няма как… А ти имаше ли проблеми да намериш оръжията, които са ни необходими?
— В Москва? Тук съществува черен пазар, на който можеш да намериш всичко. Бях готов още преди часове.
— Добре. — Гарет се облегна на стената и кръстоса ръце на гърди, все така втренчил поглед в компютърния екран. — Хайде, Поли…
Глава 16
— Стани! — Гарет изправи Емили на крака. — Скована си като дъска. Казах ти да влезеш вътре.
— Поли? Мина сякаш цяла вечност. — Едва сега осъзна колко бе скована от студа. Стоеше тук от часове.
— Ако питаш него, изтеклото време е колкото да мигнеш. Отсега нататък ще му вярвам, когато твърди, че е Супермен. — Тръгна към къщата. — Хайде, влез вътре. Искам да погледнеш екрана, преди Поли да е свършил.
Поли вдигна раздразнено поглед.
— Тази работа не е така лесна, Гарет. Не мога да остана в сателита дълго време. Още минута.
— Тихо. Тя трябва да види това. — Побутна Емили напред и постави длани на раменете й. — Погледни монитора.
Нямаше кой знае какво да се види. Снимка отгоре на сгради и обграждащото ги поле.
— Увеличи образа, Поли — каза Гарет.
Снимката се стесни и земята сякаш се повдигна.
И се видя тъмносиньо волво, спряно пред една от сградите.
— Отговоря на описанието и номерът е същият — каза Гарет. — Открихме го, Емили.
Облекчението бе така силно, че главата й се замая.
— Знаем ли къде е?
— Склад в град Саквар. На около шейсет мили на североизток.
— А ако е изоставил колата?
— Възможно е. Но волвото е спряно извън шосето и е скрито от сградите. Струва ми се по-вероятно Стонтън все още да го използва.
— Това е. Получихте каквото ви е необходимо и аз изчезвам. — Пръстите на Поли летяха по клавишите. — И дяволски се надявам да не съм оставил доказателства.
Емили се обърна към Гарет.
— Имаш адреса. Можем ли вече да тръгваме?
Той кимна.
— Много внимателно. Ако Стонтън е с нея, може да я убие.
Тя се обърна рязко и тръгна към вратата.
— Ще внимаваме. Но трябва бързо да я освободим. Мили Боже, не бях сигурна дали Поли ще успее.
— Казах ти, че имам необходимите способности — каза Поли. — И че не само съм умен, но и ефективен.
Тя му се усмихна лъчезарно над рамото си.
— Благодаря ти, благодаря ти, благодаря ти, Поли.