Той й отговори също с усмивка.
— Тъй като, изглежда, се справих със задачата без опасност за живота и свободата си, няма защо.
— Не се вълнувай толкова, Емили — каза Гарет. — Успяхме само да разберем къде е Ирана. Все още не сме я освободили.
Усмивката на Емили се стопи.
— Тя е жива, Гарет. Знам го. Няма да я убие, тя му е нужна. Трябва само да я измъкнем. — Говореше така, сякаш всичко бе много просто. — Добре, де, не е толкова лесно, но поне имаме надежда.
— Да, имаме надежда. — Тръгна към вратата. — Ще направим като Поли. Ще последваме надеждата с възможно най-голяма ефективност. Да отидем да видим…
Гарет замълча, тъй като звънна мобилният телефон на Емили.
Тя замръзна и бръкна в джоба на якето си.
Трябваше да е Стонтън. Трябваше да е обаждането, което чакаше през по-голямата част от деня.
И Гарет го знаеше. Издаваше го изражението му.
Тя натисна бутона и включи високоговорителя. И си пое дълбоко дъх.
— Беше ти необходимо много време, Стонтън. Очаквах да те чуя много по-рано.
— Бях зает. И исках да ти дам време да премислиш всички възможности.
— Премислих ги. Жива ли е Ирана?
— Да. Искаш ли да говориш с нея?
— Разбира се, че искам.
Стонтън се отдалечи, после се върна.
— Кучката не иска да разговаря с теб. Струва ми се, иска да мислите, че съм я убил и няма причина да преговаряме. — Тонът му бе остър. — Намирам я за особено досадна. Нямам търпение да се отърва от нея и да получа теб.
Ръката й стисна здраво телефона.
— Само не я наранявай.
— Това зависи изцяло от теб. Струва ми се, разбираш, че няма да я убия, докато е разменната ми монета.
— Да, няма да го направиш. Кажи ми условията си.
— Има изоставена сграда с червен покрив на около четирийсет километра от Москва, встрани от шосе М-10. Ще се срещнем там. Трябва да дойдеш сама и ще те заведа при сладката сестра Ирана. Имам много силен инфрачервен бинокъл. От покрива на онази сграда ще мога да оглеждам околността на километри. Ако видя и следа от Гарет или някой от приятелите му, ще се обадя на онзи, който я пази, и ще му кожа да я убие.
— Не. Ще я вземеш със себе си. Ще я освободиш и ще я изчакаме да се отдалечи.
— Искаш много. Аз командвам тук, Емили.
— Да направим компромис. Ще спра пред сградата, но няма да сляза от колата. Като ме видиш, ще кажеш на охраната й да я освободи. Тя ще ми се обади и тогава ще се предем.
Той не отговори веднага.
— Иска ми се да ви имам и двете. Бях много доволен от реакцията ти на страданията на Леви.
— Знам. Няма да говорим за това, Стонтън. Освободи я.
Отново мълчание.
— Много добре. Нека да е, както искаш. Четири часа, Емили. Което ще рече около единайсет довечера. — И затвори.
Единайсет довечера.
Емили се обърна към Гарет.
— Изглежда, отново трябва да чакаме.
— Няма да се срещнеш с него. — Той бе категоричен.
— Да ме вземат дяволите, ако не го направя! — Гледаше го право в очите. — Няма начин да ми попречиш да отида. Това не е Бабин. А Ирана. Така ще го накарам да се отдалечи от склада и вие ще изненадате онези, които пазят Ирана. Каза, че по-скоро ще я убие, отколкото да я освободи, ако ги изненадаме. Аз също мисля така. И не мисля, че ще живее още дълго, след като отново съм в ръцете му. — Навлажни устни. — Трябва да я освободите, преди това да се е случило. Няма да сляза от колата, а ти ще измислиш начин да запазиш живота ми. Той обаче не трябва да знае, че си наблизо. Не искам Ирана да е в опасност.
— Имаш ли някакви предложения как, по дяволите, ще успеем да направим това?
— Ти ще измислиш. — Обърна се. — Поли успяваше да работи според случая. Ти си опитен в тези неща. Използвай опита си.
— О, ще го направя. Но опитът не означава нищо, когато е замесен човек, когото обичаш. Става въпрос за Ирана. — Направи пауза. — И за теб. — Завъртя се на пети. — Знам, че ще имаш голяма роля в следващите събития, и това ме убива. Но ще направя като нашия приятел Поли и ще намеря начин да свърша работата. — Добави мрачно: — И се надявам, че това няма да те убие.
22:55
— Готова ли си? — запита Гарет, когато Емили седна зад кормилото.
Не беше готова. Страхуваше се и леко й се гадеше.
— Разбира се. Добре съм.
— Ще бъда в склада в Саквар преди единайсет и трябва да успея да изведа Ирана до единайсет и петнайсет. Говори непрекъснато със Стонтън, за да не се обади да провери състоянието й преди това.