Само един човек охрана и той стоеше пред платформата за товарене.
Гарет прекоси тихо платформата.
Един метър.
Два метра.
Три.
Сега!
Ръката му обви врата на мъжа откъм гърба. Дръпна силно, изкриви го и го счупи.
— Дардън. — Тръгна към тежката метална врата. — Докарай колата.
Затича по коридора. Беше 23:15. Инфрачервеният детектор показваше, че има човек в далечния край на склада. Молеше се да е Ирана. Молеше се да е жива. Не можеше да се обади на Емили, ако не беше сигурен.
Вратата бе заключена. По дяволите, трябваше да вземе ключа от охраната.
Прицели се в ключалката.
— Ирана, отдръпни се.
Не последва отговор.
Стреля в ключалката. И отвори рязко вратата.
— Ирана?
Мобилният телефон в джоба на Емили звънна. Веднъж. Два пъти.
Две позвънявания. Най-после.
Чу гласа на Стонтън от вътрешността на сградата.
— Какво точно…
Натисна бутона на кутията за дистанционното управление.
Стонтън стоеше в рамката на вратата, когато сградата бе вдигната във въздуха.
Емили тичаше обратно към оръжието си, но ударната вълна я повдигна и захвърли на земята.
— Кучка! — изруга Стонтън и се опита да стане. — Курва.
Край ухото на Емили прелетя куршум. Тя успя да пропълзи последните няколко метра и да стигне до пистолета си. Грабна го и се търкулна зад колата.
— Нали обичаш експлозивите, Стонтън. — Прицели се внимателно. — Вдигна във въздуха болницата на Ирана. Взриви самолета й. Гарет мислеше, че ще е добре да дойде лично да ти върне услугата.
— Ще я убия. Предупредих те, Емили. — Опитваше се да извади телефона си. — Ти подписа смъртната й присъда… — Извика, когато куршумът се заби в рамото му.
По дяволите, целеше се в гърдите му. Ако не бе помръднал, за да извади телефона си, щеше да е мъртъв и всичко щеше да е приключило. Прицели се отново.
Но Стонтън вече се бе изправил на крака и заобикаляше тичешком горящата сграда. От раната в рамото му течеше кръв. След миг тя чу запалването на автомобилен двигател.
— Не!
Канеше се да се изправи, когато видя волвото на Стонтън да се стрелва иззад сградата.
Към нея ли идваше?
Не, мина покрай нея и продължи по пътя.
Стреляй в гумите му. Прицели се.
Обаче той караше на зигзаг.
И в следващия миг беше вън от обсега й.
Обзе я дълбоко разочарование — толкова силно, че сякаш щеше да я разкъса. Беше се провалила. Той беше още жив. Кървеше обилно, но щеше да живее.
Все още виждаше червената светлина на стоповете му.
Обзета от отчаяние, осъзна, че сега всичко щеше да започне отначало. Стонтън бе някъде там. Трябваше да го открие и да го убие, преди да е успял да нарани някого.
Не бе приключило.
Кучка. Кучка. Кучка.
Стонтън усещаше как кръвта се стича по ръката му, докато натискаше педала на газта.
Едва не ме уби, помисли си удивено той. Беше се опитала да го вдигне във въздуха заедно със сградата, а после беше стреляла по него. И все още можеше да умре, ако не спре кръвта. Щеше да се погрижи за кучката, ако не бе осъзнал, че не може да поеме риска да умре от загуба на кръв.
Щеше да отбие от пътя, да открие лекар в някой от близките градове и да му плати да извади куршума.
И тогава ще бъда готов за теб, Емили.
Емили влезе в колата и набра номера на Гарет.
— Две позвънявания. Кажи ми, че не е било грешка. Ирана в безопасност ли е?
— Да.
Обзе я огромно облекчение.
— Слава Богу.
— Ти как си? Взриви ли онова копеле? Изпрати ли го в ада?
— Не. Не мина така, както се надяваше ти. Вдигнах сградата във въздуха, но той не беше вътре. Успях само да го раня.
— Но си добре?
— Да. Раната му кървеше обилно, но успя да потегли с колата си. Мислех, че имаме шанс да сложим край, Гарет. Уцелих го само в рамото, защото мръдна в последната секунда. И сега ще трябва да започнем всичко отначало.
— Не, имаме напредък. Просто трябва да продължим. Връщам се в къщата с Ирана и Дардън. Ще се срещнем там. — И затвори.
Гарет бе вече в къщата, когато Емили спря колата в двора. Тя скочи на земята и изтича вътре.
— Ирана!
— Тя е тук. — Гарет, застанал пред печката, се обърна към нея. — В банята е. Каза да ти предам, че ще излезе след няколко минути. — Напълни й чашка кафе. — Копелето не й е дало храна цял ден. Попитах я дали не иска да хапне нещо, но тя каза, че иска само кафе.