— Той знае, Ирана.
Ирана кимна.
— Не бях… себе си, когато той влезе в склада. Беше много трудно и за него, защото го е грижа за мен. Затова трябва да помогнеш на всички ни да го преживеем.
— Ще направя всичко, на което съм способна. — Беше готова на всичко, за да направи ситуацията по-лесна за Ирана. Господ знаеше, че Ирана също се старае на тях да им бъде по-лесно. — Без вина. И без обвинения.
С изключение на Стонтън.
Да гориш в ада, Стонтън.
Ирана все още спеше, когато Емили изпълзя от леглото в седем часа на следващата сутрин. Радваше се, че Ирана най-после, преди няколко часа, бе заспала. Тя бе лежала, свита на кълбо и смълчана, през по-голямата част от вечерта, но Емили бе доловила напрежението й. Много й се искаше да протегне ръка и да я докосне, но бе по-загрижена да й осигури лично пространство.
Гарет седеше до масата, а пред него лежаха разтворени няколко страници. Вдигна поглед, когато тя влезе в стаята.
— Има кафе на печката.
— Ти какво правиш?
— Каза ми да преведа книгата на Зелов. И аз се подчинявам.
Тя отиде до печката и си наля чашка кафе.
— Струва ми се, че оттогава е минало много време.
Той кимна.
— Поне десетилетие. Много неща се случиха.
Грозота. Кръв. Болка.
Той отново посвети вниманието си на книгата на Зелов.
— Но все още, ако искаме да продължим напред, трябва да се заемем с превода. А и ти искаше да я прочетеш.
— Цяла нощ ли работи?
— Да. И бездруго нямаше да мога да заспя.
— Аз също не прекарах страхотна нощ. — Облегна се на плота. — Но обещах нещо на Ирана и ще трябва да спазя обещанието си. — Направи пауза. — И ти също да спазиш твоето.
Гарет вдигна поглед.
— Даваш обещания от мое име?
— Само този път. Не ме вини. Ирана не иска нито един от двама ни да изпитва чувство за вина.
Той затвори очи.
— Не мога да спазвам обещания, дадени от теб, Емили. Права беше, не трябваше да я водя тук.
— Ще го спазиш. Или поне ще я накараш да мисли, че си го спазил. И по-добре да свършиш добра работа. Не искам това да стане за нея по-лошо, отколкото вече е. Тя е невероятно силна, но е наранена. Ако, всеки път, когато ни погледне, вижда, че помним, спомените ще се върнат при нея. Това няма да се случи. Няма да го позволя.
Той отвори широко очи и Емили видя в тях сълзи.
— Не, това няма да се случи. Мислех си, че може би е по-добре тя да се върне на остров Микала за известно време. Дардън може да отиде с нея, за да се погрижи за безопасността й.
— Страхотно. Но дали тя ще пожелае? — Идеята Ирана да е далеч от този дяволски хаос бе истинско облекчение. Отпи от кафето. — Може би ще успеем да я убедим. — Хвърли поглед на страниците. — Докъде стигна?
— Не съм напреднал много. Върви бавно. Вероятно ще оставя на Поли да я довърши. Той може да се опита да проникне в някой от сайтовете на руски език и да види какво ще намери.
— В такъв случай, защо не се опиташ да подремнеш? Изглеждаш изтощен.
Той се усмихна леко.
— Да не би да се тревожиш за мен, Емили? Не се тревожеше, когато ми възложи да преведа книгата.
— Бях ядосана. И вероятно все още съм ядосана. — Но възмущението и гневът й се струваха далечни и странно безсмислени сега. — О, просто си легни.
Той поклати глава.
— Ще довърша този абзац, след това ще събудя Поли и ще се обадя на Дардън да дойде. Трябва да изчезнем оттук.
— Защо? Не сме ли в безопасност?
— Не знам. Сменям мястото си на всеки няколко дни. Просто за да съм сигурен.
— Прострелях Стонтън. Раната не беше фатална, но ще му е необходимо време, за да се възстанови.
— Въпреки това ще се преместим. Няма да приема рискове. Веднага щом Ирана се събуди, ще решим дали е необходимо да я качим на самолет за остров Микала…
— Ирана вече е станала. — Ирана влезе в стаята и тръгна към банята. — Ще се измия и облека. И Емили ще излезе на разходка с мен. Да, Емили?
Емили кимна.
— Тук обаче не е като на твоя остров. Ширят се голи поля.
— В това също има красота. — Ирана спря на прага на банята и заговори на Гарет. — И няма да ме качите на самолет, така че прави плановете си според това решение.
Ирана и Емили бяха до вратата след двайсет минути.
Гарет вдигна поглед от страниците пред себе си.
— Не мога ли да те разубедя да не оставаш тук, Ирана?