— Другарят професор Крилов?
— Да?
— Казвам се генерал Карпов. Дали не можем да поговорим за малко?
Показа му личната си карта. Професорът я разгледа и отбеляза мислено званието му и че работи в Първо главно управление на КГБ. След това го покани да влезе. Той го въведе в добре обзаведена стая, пое палтото му и го покани да седне.
— На какво дължа честта? — попита той, след като седна срещу Карпов. Той самият знаеше стойността си и един генерал от КГБ не можеше да го изпълни със страхопочитание.
Карпов разбираше, че с Крилов нещата ще са по-различни. Той лесно можеше да накара Ерита Филби да му каже за шофьора, лесно можеше да впечатли Георгиев с висшия си чин. Марченко беше стар приятел и пияница. Крилов беше високо в партийната йерархия, във Върховния съвет, в Академията, в елита на страната. Реши да не губи време, а да изиграе картите си бързо и без милост. Нямаше друг начин.
— Професор Крилов, в интерес на държавата е да ми изясните нещо. Искам да ми кажете какво знаете за плана „Аврора“.
Професорът седеше, сякаш са го ударили през лицето. След това се зачерви от гняв.
— Генерал Карпов, вие превишавате правата си! Не зная за какво говорите.
— Вярвам, че знаете — каза Карпов с равен глас, — и мисля, че трябва да ми кажете какво включва този план.
В отговор професор Крилов протегна ръка:
— Пълномощията ви, моля?
— Пълномощията ми са моят чин и моята служба.
— Ако не сте лично упълномощен от другаря Генерален секретар, значи нямате никакви пълномощия — каза Крилов ледено. Той стана и отиде до телефона. — Всъщност смятам, че за въпросите ви трябва да се уведоми някой по-високо от вас. — Той взе слушалката й се приготви да набира.
— Тази идея не е много добра. Знаете ли, че един от вашите колеги консултанти е изчезнал? — Първото зърно на съмнението беше проникнало зад самоуверената фасада на Крилов. — Моля, седнете и ме изслушайте — каза Карпов.
Академикът седна. Някъде в апартамента се чу отваряне и затваряне на врата. Докато беше отворена, през нея проникна вълна от западна музика, която после стана приглушена.
— Та, казвам, изчезнал — продължи Карпов. — Изчезнал от апартамента си, шофьорът му е освободен, жена му няма представа къде може да е или кога ще се върне, а дали и изобщо ще се върне.
Той играеше хазарт, при това от голям мащаб. Все пак в очите на професора се появи тревога. След това той се окопити.
— И дума не може да става да обсъждам държавни въпроси с вас, другарю генерал. Мисля, че трябва да ви помоля да напуснете.
— Не е толкова лесно — каза Карпов. — Кажете ми, професоре, нали имате син Леонид?
Внезапната смяна на темата обърка учения.
— Да. И какво от това?
— Ще ви обясня — каза Карпов.
В другия край на континента Престън и синът му се прибираха от сафари-парка „Уиндзор“ с колата, а денят беше топъл и мек.
— Трябва да се отбия на едно място, преди да се приберем — каза бащата. — Не е далеч. Бил ли си в „Алдермастън“?
Очите на момчето се отвориха широко.
— Бомбената фабрика?
— Не е съвсем „бомбена фабрика“ — отговори Престън. — По-скоро е научен институт.
— Не съм бил. Ще ни пуснат ли вътре?
— Е, мен ще ме пуснат. Ти ще трябва да ме почакаш в колата на паркинга. Няма да се бавя.
Той зави на север към шосе М–4.
— Вашият син се върна преди девет седмици от Канада, където е бил преводач на една търговска делегация? — каза тихо Карпов.
— Е, и?
— Докато е бил там, моите хора от контраразузнаването са забелязали, че една привлекателна млада особа се опитва от доста време да влезе в контакт с членовете на делегацията и по-специално с по-младите членове — секретари, преводачи и така нататък. Въпросната особа била фотографирана и впоследствие идентифицирана като агент, който вербува чрез шантаж. От Щатите, не от Канада, и почти сигурно е на работа в ЦРУ. Тази особа била поставена под наблюдение и били засечени срещи с вашия син Леонид в хотелска стая. И най-неприятната част е, че са имали кратка, но бурна любовна връзка.
Лицето на професор Крилов се покри с петна от гняв. Той с мъка произнасяше думите:
— Как се осмелявате! Как се осмелявате да идвате при мен и да ме подлагате на такъв шантаж? Мен, члена на Академията и на Върховния съвет! Партията ще научи за това! Знаете правилата — само партията може да контролира партията! Може и да сте генерал от КГБ, но превишихте правата си, отидохте твърде далеч, генерал Карпов!
Евгений Карпов седеше, сякаш унизен, и слушаше.
— Та, значи, синът ми преспал с някаква чужденка, докато бил в Канада. Че тази чужденка е била американска шпионка, той естествено не е знаел. Може да е било непредпазливо, но нищо повече. Бил ли е вербуван от тази американка?