— Не — призна Карпов.
— Издал ли е някакви държавни тайни?
— Не.
— Тогава в какво го обвинявате? В младежка недискретност?! Ще му се скарат. Но упреците към вашите хора ще са по-големи, защото са били длъжни да го предупредят. А що се отнася до спането, ние в Съветския съюз не сме монаси. Младите мъже спят с жени, откакто свят светува…
Карпов отвори чантата си и извади голяма снимка, която постави на масата. Професор Крилов я погледна и думите му замряха. Червенината изчезна от лицето му, докато на лампата започна да изглежда сиво. Поклати глава няколко пъти.
— Съжалявам — каза Карпов много внимателно, — наистина съжалявам. Следяхме американеца, не сина ви. Нямахме представа, че ще се стигне до това.
— Не вярвам — изхриптя професорът.
— Аз също имам синове — каза Карпов, — струва ми се разбирам, поне се опитвам да разбера как се чувствате.
Академикът пое дъх, изправи се и промърмори:
— Извинете.
След това излезе от стаята. Карпов въздъхна и прибра снимката. За миг, докато вратата беше отворена, музиката се чу силно, после спря и я замениха два каращи се гласа. Единият беше басовият рев на бащата, а другият, по-висок — на млад мъж. Караницата завърши с шамар. След секунда професор Крилов се върна в стаята. Той седна с помътнял поглед, раменете му бяха отпуснати надолу.
— Какво смятате да направите? — прошепна той.
Карпов въздъхна.
— Задълженията ми са ясни. Както казахте, само партията може да контролира партията. Длъжен съм да предам тази снимка и доклада си в ЦК. Знаете закона. Знаете какво правят със „златните момчета“. Пет години без право на опрощаване при строг режим. Веднъж попаднал в лагерите, ще се разчуе, после… как да се изразя, младият човек става играчка за всеки. Момче, отраснало „на завет“, трудно ще преживее всичко това.
— Но… — подкани професорът.
— Но… мога да реша, че има шанс ЦРУ да реши да докара нещата докрай. Имам това право. Мога да реша, че има шанс американците да станат нетърпеливи и да изпратят агента си тук, за да поднови връзките с Леонид. Мога да реша, че вашият син ще помогне да уловим агент на ЦРУ. Докато чакаме, ще мога да държа материалите за сина ви в личния си сейф, а чакането може да продължи много дълго. Имам тези правомощия. Щом става дума за операция, да.
— А цената?
— Мисля, че е известна.
— Какво искате да знаете за плана „Аврора“?
— Просто започнете от началото.
Престън излезе през главния вход в „Алдермастън“ и остави колата на паркинга за посетители.
— Съжалявам, Томи, по-нататък не може. Изчакай ме тук. Сигурно няма да се бавя.
Той влезе в сградата и се представи на двамата мъже на пропуска. Те видяха служебната му карта и позвъниха на доктор Уин-Еванс, който разпореди да го пуснат до кабинета му, на третия етаж. Влезе и го поканиха да седне срещу бюрото.
Ученият го погледна над очилата си:
— Може ли да попитам откъде взехте този предмет? — Той посочи към тежкия, сякаш оловен диск, който сега беше поставен в запечатана стъкленица.
— Намерен е у един човек в четвъртък, в малките часове на нощта. А другите два диска?
— А, те са обикновен алуминий. Нищо особено. Просто, за да предпазват този. Но той е интересен.
— Знаете ли какво представлява?
Доктор Уин-Еванс, изглежда, се стресна от наивността на въпроса.
— Естествено, знам какво представлява. Това е работата ми. Да, знам. Това е диск от чист плутоний.
Престън се намръщи. Не беше чувал за такъв метал.
— Всичко започна от двете писма на Филби до Генералния секретар. В тях той твърди, че в британската Лейбъристка партия има фракция на твърдата левица, която е толкова силна, че може да поеме контрола над партийната машина, когато реши. Това съвпада и с моето мнение.
— И с моето — промърмори Карпов.
— Филби отива по-нататък. Той твърди, че в тази фракция има група, вътрешен кръг, от марксисти-ленинисти, която е решила да направи точно това, но не преди следващите избори, а след тях, след евентуална победа на лейбъристите. С други думи, те се готвят да изчакат изборната победа на Нийл Кинък и веднага след това да го свалят от партийното ръководство. Заместникът му трябва да бъде първият в историята на страната министър-председател марксист-ленинист, който ще провежда външна и вътрешна политика, която напълно да съответства на съветските интереси — външнополитически и военни, а най-вече в областта на едностранното ядрено разоръжаване и експулсирането на всички американски въоръжени сили от страната.