Выбрать главу

— Не звучи неизпълнимо — кимна Карпов. — И бяхте събрани четирима души, за да намерите начин тази изборна победа да се осъществи?

Професор Крилов го погледна изненадан.

— Да. Филби, генерал Марченко, аз и доктор Рогов.

— Гросмайсторът?

— Той е и физик. Съставихме плана „Аврора“, който щеше да представлява една мащабна акция за дестабилизация на обществото, която би накарала милиони да гласуват за лейбъристите.

— Казвате… „щеше“?

— Да. Планът беше главно идея на Рогов. Той го подкрепи силно. Марченко беше резервиран, а Филби… никой не може да каже какво точно мисли Филби. Усмихваше се и кимаше, чакаше да види накъде ще задуха вятърът.

— Типично за него — съгласи се Карпов. — И кога представихте този план?

— На дванадесети март. Аз бях против и Генералният секретар се съгласи с мен. Той го отрече направо, нареди всички бележки и записки да се унищожат. Заклехме се да мълчим и да не споменаваме за това при никакви обстоятелства.

— Кажете ми, защо бяхте против?

— Според мен беше безразсъден и опасен. Освен всичко останало той беше в пълно противоречие с Четвъртия протокол. Ако този протокол някога се наруши, само Бог знае къде ще свърши светът.

— Четвъртия протокол?

— Да. Към договора за неразпространение на ядрените оръжия. Разбира се, вие помните този договор.

— Човек трябва да помни такива неща. Припомнете ми го, моля.

— Не съм чувал за плутоний — каза Престън.

— Сигурно е така — каза доктор Уин-Еванс, — той не се среща под път и над път. Това е много рядък метал.

— И за какво се използва, докторе?

— Рядко, но наистина рядко се използва в медицината. Човекът от Глазгоу да не би да е отивал на конгрес по медицина или на медицинска изложба?

— Не — каза Престън, — нищо такова.

— Тогава отпада вероятността от около десет процента да е бил предназначен за медицински цели. Боя се, че остава деветдесетпроцентовата вероятност за другото приложение. Освен тези двете друго не е известно досега.

— Кое е второто?

— Един плутониев диск с този размер сам по себе си не представлява нищо. Но когато е в съприкосновение с друг диск от метал, наречен литий, получава се нещо като инициатор.

— Какво?

— Инициатор.

— И какво, по дяволите, е това?

— На 1 юли 1968 година — каза професор Крилов — този договор е бил подписан от ядрените държави (тогава) — САЩ, СССР и Англия. В договора страните се задължават да не предоставят материали и технологии, които да позволяват създаването на ядрено оръжие на други страни, които не разполагат с такива. Помните ли?

— Да — каза Карпов, — дотолкова си спомням.

— Самото подписване на договора във Вашингтон беше съпроводено от голям шум по информационните средства. Но при подписването на четирите тайни протокола към този договор нямаше никакъв шум. Всеки от тези протоколи предвиждаше предотвратяването на евентуална бъдеща опасност — неща, които тогава са били технически невъзможни, но които, както е било преценено, в бъдеще могат да станат напълно осъществими.

Първите три протокола вече не са актуални, защото предвижданията в тях или са се оказали напълно неизпълними, или срещу тях веднага са били изнамерени ефикасни контрамерки. Но Четвъртият протокол, най-секретният от всички, някъде в началото на осемдесетте се превърна в истински кошмар.

— Какво предвижда този Четвърти протокол?

Професор Крилов въздъхна:

— Тази информация ни даде доктор Рогов. Както знаете, той е ядрен физик. Четвъртият протокол предвижда създаването на миниатюрни и опростени ядрени взривни устройства. Очевидно точно това се е случвало. От една страна, бомбите са станали много по-мощни, но и много по-големи и сложни за производство. От друга обаче, една бомба като тази над Хирошима, за която е бил необходим тежък бомбардировач, сега може да се вмести в куфар и да се сглоби от готови елементи, като детски конструктор.

— И това ли забранява Четвъртият протокол?

— И още нещо — професор Крилов поклати глава: — Подписалите държави се задължават да не внасят нелегално на територията на никоя държава подобни устройства с цел, да кажем, да се взривят в нает апартамент в центъра на града или нещо такова.

— Без четириминутното предупреждение — разсъждаваше Карпов, — без възможност да се засече с радар идваща ракета, без възможност за ответен удар, без да се знае кой е нападателят. Просто взрив в някое мазе…

— Точно така — кимна професорът, — затова го наричам кошмар. Западните отворени общества са по-уязвими, но ние също не сме предпазени от такова нещо. Ако Четвъртият протокол се наруши, всички тези ракетни установки, електронни предупредителни устройства, всъщност целият военнопромишлен комплекс става безпредметен.