Същата вечер някой от нашите приятели, много близък до Нийл Кинък, трябваше да го убеди да дойде в Москва и да настоява за запазване на мира. В случай на колебание посланикът ни лично щеше да го покани в посолството, за да обсъдят кризата. Когато обективите са насочени към него, едва ли би се противил.
Щяха да му издадат виза за минути и щеше да лети с „Аерофлот“ на следващата сутрин. Генералният секретар щеше да го посрещне лично пред камерите на световните информационни агенции и след няколко часа щяха да се разделят с мрачни изражения на лицата.
— Това няма да е без причина, предполагам — каза Карпов.
— Точно така. Но докато още е в самолета на път за Лондон, Генералният секретар щеше да направи изявление, че благодарение на молбата на британския лейбъристки лидер той, Генералният секретар, отменя заповедта за повишена бойна готовност на войските. Нийл Кинък щеше да се върне в Лондон като политик от световна величина.
В деня преди изборите той трябваше да произнесе вълнуваща реч на тема ликвидирането на ядрената лудост веднъж завинаги. Събитията от тези шест дни биха сломили традиционния съюз с Америка, щяха да я изолират от Европа и най-важното щяха да накарат жизненоважните десет процента да гласуват за лейбъристите. След това нещата щеше да поеме твърдата левица. Това беше планът „Аврора“.
Карпов стана:
— Бяхте много любезен, другарю професор. И постъпихте умно. Не говорете за това повече. Аз също ще мълча. Както казвате, всичко вече е в архивите. И досието на сина ви ще остане в сейфа ми много дълго време. Довиждане. Не мисля, че ще ви безпокоя пак.
Той се облегна удобно, докато чайката се плъзгаше по Комсомолски проспект. Наистина блестящо. Но дали има достатъчно време?
Както и Генералния секретар, той също знаеше за предстоящите избори в Англия, насрочени за юни, след шестдесет дни. В края на краищата Генералният беше получил информацията от тяхната резидентура в Лондон.
Прехвърляше плана в главата си и търсеше слаби места. Добър е, реши накрая, ако не се провали. Ако се провали, резултатите ще са катастрофални.
— Инициатор, любезни господине, е вид детонатор за бомба — каза доктор Уин-Еванс.
— Аха! — Престън се чувстваше неловко. И преди е имало бомби в Англия. Отвратителни, но изолирани случаи. В Ирландия беше видял доста взривове. Беше чувал за детонатори, взриватели, капсули, но никога за инициатори. Все пак, изглежда, руснакът Семьонов е пренасял някакъв компонент за терористи в Шотландия. Коя групировка? ИРА, анархисти, някоя друга? Руската връзка беше странна — пътуването му до Глазгоу си струваше.
— Този инициатор от плутоний и литий… може ли да се използва за антипехотна бомба например?
— Би могло да се каже и така — отговори уелсецът. — Инициаторът предизвиква ядрена експлозия.
Трета част
17.
Брайън Харкорт-Смит слушаше внимателно, облегнат назад и ръцете му си играеха с един златен автоматичен молив.
— Това ли е всичко? — попита той, когато Престън завърши устния си доклад.
— Да.
— Този доктор Уин-Еванс, дали би могъл да представи умозаключенията си в писмен вид?
— Едва ли са само умозаключения. Става дума за научен анализ на метала и само двете му възможни приложения. Да, съгласен е да напише доклад. Ще го приложа към моя.
— Към твоите умозаключения. Или да кажа „научен анализ“?
Престън игнорира иронията.
— За мен е без съмнение, че Семьонов е дошъл в Глазгоу, за да предаде диска на някого или да го остави, за да го приберат. Както и да е, това означава, че тук има „нелегален“. Мисля, че трябва да се опитаме да го открием.
— Очарователна идея. Бедата е, че не знаем откъде да започнем. Слушай, Джон, ще ти го кажа направо. Поставяш ме, както обикновено, в много трудно положение. Просто не виждам как бих могъл да отнеса въпроса по-горе, ако не ми представиш някакви по-съществени доказателства от един диск от рядък метал, взет от един за жалост умрял руски моряк.
— Този диск представлява половината от инициатор за ядрено устройство. Това не е просто парче метал.
— Чудесно. Една част от вероятен взривател на вероятно ядрено устройство. Което вероятно е било предназначено за вероятен съветски „нелегален“, който вероятно действа в Англия. Джон, повярвай ми, когато ми представиш пълния си доклад, аз ще го разгледам с нужната сериозност.