— Драги Джон, колко мило, че дойде.
Ако докараха пред него някого, подпрян на четирима биячи и вързан с въжета, той пак би казал „колко мило, че дойде“.
Когато седнаха в малката всекидневна, главният извади доклада на Престън.
— Искрени благодарности. Безкрайно интересно.
— Но очевидно не е за вярване.
Сър Найджъл погледна по-младия от него мъж остро, но подбираше думите си внимателно:
— Не бих се съгласил с такова твърдение. — След това се усмихна бързо и смени темата: — Така. Не се сърди на Бари, аз го накарах да те държи под око. Изглежда, напоследък имаш неприятности в службата?
— В момента не ходя там. В принудителна отпуска съм.
— Разбрах това. Нещо се е случило в Глазгоу, нали?
— Още не сте получили доклада за случката в Глазгоу миналата седмица!? Става дума за руски моряк, който според мен е куриер. Това със сигурност засяга вашето управление!
— Не се съмнявам, че ще го получа скоро — каза сър Найджъл внимателно. — Ще бъдеш ли любезен да ми разкажеш какво стана?
Престън разказа всичко, което знаеше. Сър Найджъл слушаше замислен, попиваше всяка дума.
Не биха се опитали, мислеше той, нима е възможно? Не биха нарушили Четвъртия протокол! Или… Отчаяните хора предприемат отчаяни стъпки и той знаеше, че в няколко области Съветите са на ръба на отчаянието — производството на храни, икономиката и Афганистан. Забеляза, че Престън е спрял да говори.
— Извини ме — каза той. — Какви са твоите заключения?
— Смятам, че Семьонов не е никакъв моряк, а куриер. Това ми се струва безспорно. Не би стигнал дотам, за да запази това, което носи, и не би се самоубил, ако не се боеше от разпит и ако не са му казали, че мисията му е от огромна важност.
— Логично. И така?
— И така, смятам, че този плутониев диск си има получател — трябвало е или да се срещнат, или да го остави на уговорено място. Значи тук има агент. Мисля, че трябва да се опитаме да го намерим.
Сър Найджъл присви устни.
— Ако е „нелегален“, все едно игла в купа сено — промърмори той.
— Да, знам това.
— Ако не те бяха изпратили в отпуск, какво би направил?
— Сър Найджъл, мисля, че един само плутониев диск не върши никаква работа. Каквото и да е решил да прави „нелегалният“, би трябвало да има и други компоненти. Ясно е, че който е изпратил Семьонов, не е искал да използва съветската дипломатическа поща. Не знам защо. Много по-лесно би било този дребен предмет да се изпрати в посолството и тамошните хора да го предадат на когото трябва. Питам се, защо не са постъпили така? И отговорът е: не знам.
— Точно така — съгласи се сър Найджъл. — Тогава?
— Тогава, ако има една пратка, ненужна сама по себе си, би трябвало да има и други. Някои може и да са пристигнали вече. Би могло да се очакват и още. Очевидно доставят ги куриери, маскирани като моряци и Бог знае какво още.
— Какво би искал да направиш?
Престън пое дълбоко въздух:
— Бих — Престън наблегна на това „бих“ — искал да проверя всички руснаци, пресекли границата през последните четиридесет, петдесет, дори сто дни. Не можем да разчитаме на друго хулиганско нападение, но може би има някакъв друг инцидент. Ако ли не, бих засилил контрола над пристигащите руснаци, дори над всички от съветския блок, за да се опитаме да хванем друга пратка. Като началник на „С.5 (С)“ бих направил това.
— И мислиш, че сега няма да имаш тази възможност?
Престън поклати глава:
— Дори и да ме върнат на работа утре, сигурен съм, че няма аз да се занимавам със случая. Очевидно съм паникьор и само мътя водата.
Сър Найджъл кимна замислено.
— Да се намесвам в работата на друга служба не е най-добрата политика. Когато поисках да отидеш до Южна Африка по моята работа, взех разрешение от сър Бърнард. Разбрах, че по-късно това е предизвикало… как да се изразя… вражда между някои хора в „Чарлс“. Сега не искам да се скарвам открито с колегите. От друга страна, аз съм на мнение, както и ти, че това е само върхът на айсберга. С две думи, ти имаш три седмици отпуск. Би ли работил през това време по случая?
— За кого?
— За мен — каза сър Найджъл. — Но не може да идваш в службата. Ще те видят и ще се разчуе.
— Тогава къде ще работя?
— Тук. Апартаментът е малък, но удобен. Аз имам право да изисквам същата информация, която и ти, ако си беше на работното място. Всякакъв инцидент с гражданин на страна от съветския блок би бил регистриран — в писмени доклади или в компютрите. Тъй като ти няма да можеш да отидеш при тях, ще наредя да ти носят папките и компютърните разпечатки тук. Какво ще кажеш?
— Ако в „Чарлс“ разберат, това ще е краят на работата ми там. — Престън мислеше за заплатата си, за пенсията, за възможностите на тази възраст да намери друга работа, за Томи.