— И при това — каза Престън — тук не са включени тези, които изобщо не можем да проверим — моряците, пристигащи без никакъв контрол на повече от двадесет търговски пристанища, екипажите на риболовните кораби, които сега са в Шотландия, екипажите на товарните полети, които никой не проверява, дипломатическите служители.
— Както си и мислех — каза сър Найджъл, — няма да е лесно. Имаш ли представа все пак какво очакваш да намериш?
— Да, сър. Изпратих един от вашите хора в „Алдермастън“, при специалистите по ядрени оръжия. Стоя там целия понеделник. Според тях този диск може да се използва при устройство, което е малко, несложно, грубо и немного мощно — ако това може да се каже за атомна бомба.
Той подаде на сър Найджъл един списък:
— Предполага се, че нещо такова трябва да търсим.
„С“ погледна списъка.
— Само това ли е необходимо? — попита той след малко.
— В комплект, очевидно да. Нямах представа, че толкова малко е нужно. Освен делящата се сърцевина и стоманения цилиндър всичко може да се скрие където и да било, без да предизвика съмнения.
— Добре, Джон. Какво ще правиш сега?
— Търся някаква закономерност, сър Найджъл. Само на това мога да се надявам. Някаква закономерност при влизането и излизането на едни и същи номера паспорти. Ако се използват един или двама куриери, те ще трябва да минават по няколко пъти през различни гранични пунктове, вероятно и ще тръгват от различни места в чужбина. Ако уловим някаква закономерност, ще можем да обявим издирване на няколко души. Не е много, но нищо повече не можем да направим.
Сър Найджъл се изправи.
— Продължавай, Джон. Ще ти осигуря достъп до всичко, от което имаш нужда. Моли се само този, с когото си имаме работа, да се подхлъзне, само веднъж, само веднъж да изпрати един и същи човек два пъти.
Но майор Волков беше опитен. Не се подхлъзваше лесно. Той нямаше представа какви бяха тези компоненти, нито пък за какво бяха предназначени. Неговата задача беше да осигури доставянето им в Англия преди определените дни и часове, които куриерите трябваше да научат наизуст. Също така нищо не трябваше да минава през резидентурата на КГБ в посолството в Лондон.
Трябваше да изпрати девет предмета и разполагаше с дванадесет куриери. Някои от тях не бяха професионалисти, но пък от конспиративна гледна точка бяха безупречни — имаха изрядни документи и пътуванията им бяха планирани преди седмици и месеци, какъвто беше случаят с Личка.
За да не предизвика недоволството на генерал Борисов, като му отнеме още дванадесет „нелегални“, той бе поискал съдействие от братските служби на Полша, Чехословакия и най-вече на послушната и незадаваща въпроси Hauptverwaltung Aufklarung (HVA) от Източна Германия.
Източногерманците бяха особено добри. Те имаха едно голямо преимущество, въпреки че в Западна Германия, Франция и Англия има полски и чешки емигрантски общности. Поради еднаквата си етническа принадлежност със западногерманците и поради факта, че много хора от Източна Германия бяха избягали да живеят в Западна Германия, най-много агенти на Запад се изпращат от базата на HVA в Източен Берлин, повече, отколкото от която и да е друга комунистическа разузнавателна централа.
Волков реши да използва само двама руснаци и те трябваше да са първите. Той нямаше как да предвиди, че единият от тях ще бъде нападнат на улицата, и не можеше да знае, че „пратката“ му вече не е в полицейския участък в Глазгоу. Той просто се подсигуряваше двойно и тройно, защото така беше обучен.
Останалите седем компонента щяха да бъдат пренесени от един поляк, двама чехи (включително Личка) и четирима източногерманци. Десетият куриер, на мястото на мъртвия Семьонов, също щеше да е поляк. Промените, които трябваше да бъдат направени на две превозни средства, щяха да се осъществят в един сервиз, собственост на HVA в Западна Германия.
Само двамата руснаци и чехът Личка тръгваха от източноевропейска страна, а сега и десетият, който щеше да пътува с полските авиолинии.
Волков просто нямаше да допусне никаква закономерност от типа, който търсеше Престън в морето от хартия в Челси.
Сър Найджъл Ървинг, както много други, които работят в центъра на града, се опитваше през почивните дни да се измъкне в провинцията за глътка чист въздух. Той и лейди Ървинг прекарваха седмицата в Лондон, но имаха малка селска къща в Югоизточен Дорсет, до едно селце на име Лангтън Матрейвърс.
Тази неделя сър Найджъл, облечен с палто от туид, с шапка и с дебел бастун в ръцете, се разхождаше по пътеките в скалите над морето. Времето беше слънчево, но духаше студен вятър. Той развяваше кичурите бяла коса, подаващи се от шапката над ушите като крилца. Вървеше замислен, като от време на време спираше и се вглеждаше в белите гребени на вълните в английския канал.