— Съжалявам. Заради ферибота. А и митницата. Пакетът е вътре.
Когато влязоха, мотоциклетистът извади от якето си брезентова чанта, а Дорн с пъхтене и напъни извади една от детските топки.
В диаметър тя беше около пет инча, но тежеше малко повече от двадесет килограма, или четиридесет и четири паунда. Чистият уран 235 е два пъти по-тежък от оловото.
Докато вървеше с чантата към мотора си, Валерий Петровски трябваше да се напрегне да я държи с една ръка, без да личи, че е тежка. Но и без това никой не му обърна внимание. Дорн затвори капака на мотора и влезе в кафенето при семейството си. Мотоциклетът с багаж, поставен в кутията отзад, изрева по шосето за Лондон, тунела Дартфорд и Съфолк. Шестият куриер достави пратката.
До 4 май Престън беше разбрал, че е в задънена улица. След близо три седмици той все още нямаше какво да покаже освен един полониев диск, попаднал в ръцете му по чиста случайност. Знаеше, че не можеше и дума да става за пълно претърсване на всички влизащи в страната. Можеше само да настоява за по-щателен контрол на влизащите граждани от комунистическите страни и да го уведомят незабавно, ако попаднат на подозрителен паспорт. Имаше и още един, последен шанс.
Според експертите от „Алдермастън“ три от компонентите и за най-малкото ядрено устройство биха тежали извънредно много. Единият трябваше да е къс чист уран 235, другият — отражател, цилиндричен или сферичен, от закалена еластична стомана, и третият — стоманена тръба, също закалена и еластична, дебела един инч и дълга осемнадесет, с тегло около петнадесет килограма.
Той прецени, че тези трите ще трябва да се пренесат с автомобил, и поиска по-внимателно на граничните пунктове да се следи за предмети с такава форма и тегло.
Знаеше, че потокът от мотоциклети, коли, автобуси, камиони и фургони не пресеква и в двете посоки през цялата година. Ако всеки камион се претърсваше основно, това би блокирало търговията на страната почти сигурно. Той търсеше пословичната игла в купата сено и дори не разполагаше с магнит.
Напрежението беше започнало да си казва думата при Джордж Беренсън. Жена му го беше напуснала и сега живееше при брат си в Йоркшир. Беше се срещал с хората от министерството дванадесет пъти и им беше идентифицирал всички документи, предадени на Ян Марайс. Знаеше, че е под наблюдение, и това също не действаше добре на нервите му.
Ежедневната работа в министерството и увереността, че постоянният подсекретар сър Перегрийн Джоунс знае за предателството му, също не му действаха добре. И най-накрая, трябваше да продължи от време на време да предава уж откраднати от службата документи, които Марайс трябваше да препредава на Москва. Беше избягвал срещите с него, откакто научи, че е съветски агент, но го караха да чете документите за всеки случай, ако го потърсят за доизясняване на някой факт.
Всеки път, когато четеше писмата, го впечатляваше ловкостта на фалшификаторите. Всеки документ се базираше на истински, но някои дребни детайли бяха така променени, че да не предизвикват никакво подозрение. Взети заедно, документите оставяха напълно погрешна представа за силата и подготовката на НАТО и Англия.
В сряда, 6 май, той получи и прочете седем документа, отнасящи се до взети напоследък решения, предложения, инструкции, проучвания, които уж бяха попаднали на бюрото му през последните две седмици. Всички имаха гриф „Строго секретно“ и единият от тях го накара да повдигне вежди. Същата вечер ги изпрати на Беноти и двадесет и четири часа по-късно получи кодираното телефонно потвърждение за получаването.
Тази неделя, 10 май, усамотен в жилището на улица Черихейз, Валерий Петровски, приведен над радиоапарата си, слушаше потока от морзови сигнали, предавани на определената за него честота на московското радио.
Той не разполагаше с предавател. В Москва никога не биха допуснали един „нелегален“ да се излага на опасност, като предава сам съобщенията си при съвременното ниво на английската и американската техника за засичане на радиосигнали. Радиото му беше „Браун“, каквото може да се купи във всеки добър магазин за радиотехника и което можеше да приема почти всички радиочестоти.
Петровски беше притеснен. Преди един месец беше предупредил Москва чрез предавателя „Поплар“, че един куриер не е пристигнал и че очаква негов заместник. През вечер и през сутрин, когато не се налагаше да излиза с мотоциклета, той слушаше радиото, за да получи отговор. Досега такъв нямаше.
В десет и десет същата вечер той чу позивната си. Бележникът и моливът му вече бяха готови. Той записа неразгадаемата смесица от цифри и букви. Подслушвателните станции на германци, англичани и американци щяха да записват същите цифри и букви. След като предаването свърши, той седна на масата, намери подходящата бланка и започна да дешифрира. След петнадесет минути беше готов. Съобщението гласеше: „Огнена птица 10 заменя 2 СРТ“.