Среща Т му беше известна. Това беше една от резервните в случай на неуспех, както в този случай. Трябваше да се осъществи в хотел на летището. Той предпочиташе крайпътните заведения или железопътните гари, но знаеше, че някои от куриерите нямат възможност да останат в Лондон повече от няколко часа и нямаше как да напуснат града.
Имаше и още един проблем. Куриер № 10 щеше да пристигне в опасна близост с куриер № 7.
С първия трябваше да се срещне сутринта в хотел Пост Хаус на летище Хийтроу, а с втория на един паркинг край Колчестър в единадесет часа. Това означаваше доста път, но щеше да се справи.
Късно вечерта във вторник, 12 май, светлините на Даунинг стрийт № 10, резиденция и седалище на министър-председателя, все още светеха. Госпожа Маргарет Тачър беше свикала на съвещание относно стратегията най-близките си съветници. Основната точка в дневния ред бяха изборите — да се определи времето и да се вземе решение за официалното им обявяване.
Както обикновено, тя изясни позицията си от самото начало. Тя смяташе, че ще бъде правилно да се проведат избори сега, въпреки че мандатът й изтичаше през юни 1988 година. Някои се съмняваха в разумността на преждевременните избори и не смятаха, че ще постигнат желаните резултати. Когато обаче британската министър-председателка е убедена в нещо, наистина са необходими много силни контрааргументи, за да промени мнението си. По този въпрос статистиката, изглежда, беше на нейна страна.
Данните от последните проучвания на общественото мнение бяха известни. Либерал-социалдемократическият съюз разполагаше с 20% поддръжка. Понеже в Англия не се предвижда втори тур при равни резултати в първия и няма пропорционално представителство, както в Ирландия, по метода „всичко за победителя“, този съюз би спечелил между петнадесет и двадесет места в парламента. От седемнадесетте места за Северна Ирландия дванадесет ще бъдат спечелени вероятно от юнионисти, които в парламента ще подкрепят консерваторите, и пет от националистически фракции, които ще бойкотират Лондон или ще подкрепят крайната левица. При това положение остават 613 места, за които по традиция ще се борят само консерватори и лейбъристи. За да имат болшинство, на консерваторите бяха необходими 325 от тях.
Изследванията показваха още, че лейбъристите са само с четири процента по-назад от консерваторите. След юни 1983 година, след приемането на новото лице на умереност, толерантност и сплотеност, партията им си беше върнала близо 10% от електората. Твърдата левица беше замлъкнала, безумците — нейни привърженици — порицани, програмата силно смекчена и през последната година публичните прояви и изказвания на членовете на кабинета в сянка бяха центристки. Лейбъристите почти напълно си бяха възвърнали доверието на обществеността като евентуална управляваща партия.
Беше обърнато внимание, че през последните шест месеца разликата между двете партии се е стопила с 2%, а през последните три — с 1%. Тенденцията беше ясно очертана. Същата тенденция се наблюдаваше и по места.
Икономическите показатели говореха, че въпреки доброто състояние в момента и сезонното намаление на безработицата през есента могат да се очакват стачки в държавния сектор и искания за увеличение на заплатите. Ако това станеше, популярността на консерваторите щеше да спадне силно през зимата и едва ли щеше да се покачи до пролетта.
Всички бяха съгласни, че изборите трябва да се проведат или през лятото на 1987 година, или най-рано през юни 1988 година. Не биваше да се провеждат през есента или в началото на лятото. Само по един въпрос се разгоря дискусия — продължителността на предизборната кампания.
Традиционно изборите в Англия се провеждат в четвъртък, след четириседмична кампания. Рядко се случва, но не е противозаконно кампанията да бъде сведена до три седмици. Инстинктът на министър-председателката говореше, че трябва да се направи триседмична кампания и неочаквани избори, за да се завари опозицията неподготвена.
Накрая съгласие беше постигнато — тя трябваше да се яви на аудиенция при кралицата в четвъртък, 28 май, и да поиска разпускане на парламента. По традиция веднага след това щеше да се върне на Даунинг стрийт и да направи публично изявление. От този момент избирателната кампания щеше да е в ход. Изборите трябваше да се проведат на 18 юни, четвъртък.