Малко след четири часа един самолет на австрийските авиолинии кацна на летище Хийтроу от Виена. Един от пасажерите, които се явиха на паспортното гише за неангличани и неграждани на Европейската икономическа общност, беше някой си Франц Винклер, собственик на автентичен австрийски паспорт.
Паспортният служител прегледа познатия зелен Reisepass със златния орел на корицата с професионално безразличие. Беше издаден скоро и имаше много входни визи за други страни. Имаше и валидна английска виза.
Под масата ръката на служителя записа, на клавиатурата номера на паспорта, перфориран на всяка страница. Погледна екрана на дисплея, затвори паспорта и го подаде на собственика му с усмивка.
— Благодаря, сър. Следващия, моля.
Когато хер Винклер взе пътната си чанта и продължи нататък, служителят повдигна поглед към едно малко прозорче на около двадесетина крачки от него. В същото време с десния си крак настъпи един бутон. От прозореца един от специалния отдел проследи погледа му. Служителят погледна към гърба на хер Винклер и кимна. След секунда двама от специалния отдел тръгнаха предпазливо след австриеца. Един друг докара кола на изхода.
Винклер нямаше тежък багаж и избягна тълпата около багажната въртележка. Мина през „зеления“ изход на митницата. В чакалнята той се спря за малко на гишето на Мидланд Банк, за да обмени пътническите си чекове за английски лири, през което време от един от балконите успяха да го снимат.
Когато австриецът взе такси от колоната отпред, хората от специалния отдел се качиха в необозначената си кола и тръгнаха след него. Шофьорът се концентрира върху преследването, а офицерът до него по радиото информира Скотланд Ярд, откъдето информацията се предаде също и на Чарлс стрийт. Имаше временно заповед, в която се изтъкваше, че „Шестицата“ също се интересува от нередовни паспорти, така че за австриеца научиха и там.
Винклер освободи таксито на кръстовището на Еджуеър Роуд и Съсекс Гардънс. После той тръгна надолу по Съсекс Гардънс с пътната си чанта в ръка. От едната страна на улицата има много частни хотелчета, които са предпочитани от търговските пътници и къснопристигналите от близката гара Падингтън, с по-скромни средства.
На следящите го от колата отсреща се стори, че няма предварителна резервация, защото се спря едва пред врата, на която пишеше „Свободни места“. Сигурно си беше взел стая, защото повече не се появи.
Един час след като колата на Винклер тръгна от летището, телефонът в апартамента в Челси зазвъня. Обаждаше се свръзката от MI6, натоварен с тази длъжност от сър Найджъл.
— На Хийтроу се е появил „Джо“ — каза човекът. — Може и да е нищо, но номерът на паспорта му нещо не се хареса на компютъра. Казва се Франц Винклер. Австриец. Слезе от полета от Виена.
— Не са го арестували, надявам се — каза Престън. Той мислеше. Австрия е много близо до Унгария и Чехословакия. Тъй като е неутрална, също би била удобна стартова точка за „нелегални“ от съветския блок.
— Не. Съгласно временната заповед са го проследили… чакай малко… току-що са го „настанили“ в малко хотелче близо до Падингтън.
— Може ли да говоря със сър Найджъл?
Сър Найджъл беше на някакво съвещание, но излезе, за да разговаря с Престън.
— Здравей, Джон.
Престън му каза какво е станало в общи линии. Още не му бяха докладвали.
— Мислиш ли, че това е човекът, когото търсиш?
— Може и да е куриер. Нищо по-добро не сме намирали в последно време.
— Какво ти трябва, Джон?
— Искам от „Шестицата“ да изискате „наблюдателите“ да поемат следенето. Всички съобщения, достигащи до центъра им в „Корк“, да бъдат следени от един от вашите хора, да бъдат препредавани в „Сентинел“ и след това на мен. Ако се срещне с някого, искам и двамата да се следят.
— Добре — каза сър Найджъл. — Ще поискам „наблюдателите“ да го поемат и Бари Банкс ще стои в „Корк“, за да ни предава новините.
Шефът лично се обади на началника на „К“ и постави искането си. Той от своя страна се обади на колегата си от „А“ и дежурен екип „наблюдатели“ веднага се отправи към Падингтън. Водеше ги Хари Бъркиншоу.
Престън ходеше нервно из малкия апартамент. Искаше да бъде навън, на улицата, в центъра на операцията, а не скрит в тази дупка като конспиратор в собствената си страна, като пионка, чиито ходове се управляват ат много по-високо място.
В седем вечерта екипът на Хари Бъркиншоу вече беше заел позиция и хората от специалния отдел с радост се оттеглиха. Вечерта беше топла и приятна, четиримата, които оформят „кутията“, заеха местата си по-нагоре и по-надолу на улицата, на отсрещната страна и зад хотела. Двете коли спряха сред десетките други и бяха готови да потеглят, в случай че се наложи. И шестимата имаха на разположение лична радиовръзка с Бъркиншоу и Центъра, в сутерена на „Корк“.