— Защо тия кретени не могат едно решение да вземат както трябва!
Той освободи колегата, който трябваше да поеме операцията на гарата. След това се опита да се свърже с Брайън Харкорт-Смит, за да се оплаче.
Винклер освободи таксито пред гарата, влезе в сводестата чакалня на викторианската сграда и погледна таблото с разписанието. Престън и четиримата от екипа се смесиха с тълпата наоколо.
Влакът беше на втори перон и спираше в Лестър, Дарби, Честърфийлд и Шефийлд. Винклер намери влака и тръгна към локомотива покрай трите вагона първа класа, бюфета и трите второкласни вагона в началото. Качи се в средния вагон, постави чантата си на скарата отгоре и зачака спокойно потеглянето.
Вагонът беше без купета и скоро един млад негър със слушалки на ушите седна през три реда от него. След това започна да клати глава в такт с регето, което очевидно гърмеше в ушите му, затвори очи и се отдаде на музиката. Той беше от хората на Бъркиншоу. В слушалките не се чуваше музика, а гласът на Хари, усилен почти докрай.
Един от екипа седна в предния вагон, Хари и Престън в задния, а в последния първокласен вагон седна последният наблюдател, в случай че Винклер реши да побегне, за да се отърве от евентуална „опашка“.
В 21,25 на секундата, влакът се изтегли от гарата и се отправи на север. В 21,30 Брайън Харкорт-Смит беше открит в клуба си, докато вечеряше. Обади се Саймън Марджъри. Това, което чу, накара заместник-директора на „Петицата“ да изтича навън, да вземе такси и незабавно да отиде в „Чарлс“.
На бюрото си намери заповедта, подписана от сър Бърнард Хемингс. Пребледня от гняв.
Той беше човек с висока самодисциплина и след като обмисли положението в продължение на няколко минути, взе телефона и се свърза с юрисконсулта у дома му.
Юрисконсултът обикновено осъществява връзката между службата и специалния отдел. Докато той ставаше от стола си пред телевизора, за да се обади, Харкорт-Смит провери разписанието на влака за Шефийлд.
— Трябват ми хора от специалния отдел, за да арестувам един човек. Имам причини да смятам, че един незаконно влязъл в страната и заподозрян като съветски шпионин може да се изплъзне от наблюдение. Казва се Франц Винклер, предполага се, че е австрийски гражданин. Причина за ареста — притежава фалшив паспорт. В 23,59 ще пристигне от Лондон в Шефийлд. Знам, че се обаждам късно, затова е и спешно. Да, свържи се с командващия на специалния отдел в Скотланд Ярд и му кажи да се обади на хората си в Шефийлд да го арестуват, когато пристигне.
Затвори телефона навъсен. Джон Престън може и да го е заобиколил, като е отишъл като оперативен, но арестът е въпрос на тактика, а това беше негова задача.
Влакът беше почти празен. Два вагона вместо шест щяха да са напълно достатъчни, за да поберат пътниците. Барни, човекът от предния вагон, беше заедно с още десет нищо неподозиращи пътници. Седеше с гръб към локомотива, за да може да види главата на Винклер през стъклата на вратата на вагона.
Освен Джинджър, негъра със слушалките, във вагона на Винклер имаше още пет души. В третия заедно с Престън и Бъркиншоу имаше още десетина души при общо шестдесет места. Около час и четвърт Винклер не направи нищо, не носеше нищо за четене и само гледаше през тъмния прозорец навън.
В девет и четиридесет и пет, когато влакът забави скоростта, за да влезе в Лестър, той се размърда. Взе чантата си отгоре, излезе при тоалетната и отвори прозореца към перона. Джинджър предупреди останалите, които се приготвиха да действат по спешност, ако се наложи.
Когато влакът спря, един друг пътник се промуши покрай Винклер.
— Извинете, моля, това ли е Шефийлд? — попита той.
— Не, това е Лестър — отговори човекът и слезе от влака.
— А, така ли. Благодаря! — Винклер остави чантата си, но остана до отворения прозорец и се озърташе наляво и надясно по перона, докато влакът стоеше на гарата. Когато потегли, той се върна на мястото си и отново качи чантата си горе.
В 23,12 той направи същото на гарата в Дарби. Този път попита един носач, който пропя:
— Дарби, Шефийлд е по-следващата.
Отново Винклер стоя до прозореца, докато тръгна влакът, след което се върна на мястото си и пак качи чантата. Престън го наблюдаваше през вратата между вагоните.
В 23,43 спряха в Честърфийлд — стара викторианска гара, но добре поддържана, прясно боядисана и с висящи саксии с Цветя. Този път Винклер не взе чантата, но пак отиде до прозореца и пак се наведе навън, докато няколко души слязоха и се запътиха към изхода. Преди да тръгне влакът, на перона нямаше никого. Когато тръгна, Винклер отвори неочаквано вратата, скочи на движещия се перон и затръшна вратата с ръка.