Очевидно гърците се подготвяха да излизат с колата си и предавателя, за да предадат последното съобщение, вече кодирано и записано. Андреас Стефанидис вече се запътваше към колата, когато видя полицаите. Зад него Спиридон носеше предавателя. Андреас извика, върна се обратно и затръшна вратата. Полицаите се втурнаха с рамене напред.
Когато разбиха вратата, зад нея беше Андреас, който започна да се бие като звяр в тясното коридорче. Двама полицаи бяха необходими, за да го проснат на земята.
Двамата от специалния отдел си пробиха път през неразборията и изтичаха нагоре по стълбите. В спалните нямаше никого. Намериха Спиридон в малкото таванче, под покрива. Предавателят беше на пода, от него излизаше шнур, включен в контакт на стената, а на предната му част светеше малка червена лампа. Гръкът слезе, без да се съпротивлява.
Подслушвателната станция на Мануит Хил улови еднократно пиукане и го регистрира в 2,58 сутринта на 11 юни, четвъртък. Засякоха координатите незабавно. Идваше от западната част на град Честърфийлд. Полицията там беше уведомена веднага и съобщението получи Робин Кинг в колата си. Той отговори:
— Знам. Хванахме ги.
В Москва радиооператорът махна слушалките си и кимна към телепринтера:
— Слабо, но ясно.
Принтерът започна да бълва хартия, изписана с безразборни букви и цифри. Когато спря, офицерът до него откъсна листа и го подаде в декодера, нагласен на съответната формула. Апаратът пое листа, компютърът обработи информацията и напечата съобщението. Офицерът го прочете и се усмихна. Той набра телефонен номер, идентифицира се, провери самоличността на човека отсреща и каза:
— „Аврора“ е готова.
След Нюарк теренът се изравни и вятърът се усили. Навлязоха в полетата на Линкълншър и правите като стрела шосета към Фен. Сигналът идваше ясен и постоянен.
На югоизток от Слийфорд Петровски спря отново и отново огледа тъмния хоризонт назад. Светлини нямаше. На миля зад него преследвачите му чакаха. Когато светлината на екрана помръдна отново, те тръгнаха.
В селцето Сатъртън се получи ново объркване. Навън от него водеха два пътя — А–16 на юг за Спаладинг и А–17 на югоизток за Лонг Сатъни, Кингс Лин до границата с Норфолк. Трябваха им две минути, за да се убедят, че се отправя по А–17 към Норфолк. Дистанцията беше нараснала на три мили.
— Приближи се — заповяда Престън и Джо ускори на 90 мили, докато разстоянието между тях отново стана една миля.
На юг от Кингс Лин прекосиха река Ауси. След секунда сигналът се насочи по шосето към Даунхам Маркет и Тетфърд.
— Къде, по дяволите, отиде? — изсумтя Джо.
— Базата му е тук някъде — каза Престън отзад. — Само не го изпускай.
Вляво източният хоризонт се оцвети в розово и силуетите на дърветата станаха по-ясни. Джон изключи фаровете и остана на габарити.
Далече на юг колоните от автобуси, пълзящи по задръстените шосета през пазарното градче Бери Сейнт Едмънтс, също бяха изключили дългите светлини. Повече от двеста се събираха от различни краища на страната, натоварени до покривите с демонстранти. Други идваха с коли, мотоциклети, пеша. Бавната кавалкада, окичена със знамена и плакати, бавно излезе от града нагоре по А–143 и спря при кръстопътя на Иксуърт. По тесните пътища по-нататък автобусите не можеха да продължат. Те спряха край главния път близо до кръстовището и се освободиха от прозяващия се товар в настъпващия над Съфолк ден. Отговорниците започнаха да убеждават тълпата да се подреди в нещо като колона, докато полицаи от близкия град седяха на моторите си и гледаха.
В Лондон лампите още светеха. Сър Бърнард Хемингс, предупреден, както бе пожелал, когато започне преследването, се намираше в мазето на Корк стрийт. До него беше Брайън Харкорт-Смит.
В другия край на града сър Найджъл Ървинг беше в кабинета си в Сентинел Хаус. Той също бе казал да го събудят. Под него в сутерена повече от няколко часа Блодуин гледаше лицето на човек, сниман под улична лампа в едно малко градче. Бяха я докарали от дома й в Камден Таун в малките часове и се беше съгласила да дойде само след личното настояване на сър Найджъл. Той я посрещна с цветя — за него, но за никой друг, тя би ходила боса по счупени стъкла.
— Той никога не е бил тук — каза тя още щом погледна снимката. — И все пак…
След час тя насочи вниманието си към секцията за Средния изток и в четири часа го разпозна. Снимката беше изпратена от израелската служба Мосад. Беше направена преди 6 години и беше леко размазана — друга снимка нямаше. Дори израелците не бяха сигурни — в придружаващия текст се говореше само за подозрения.