— „Спецназ“, а? Ще ги видим колко струват.
И тримата знаеха какво е „Спецназ“ — съветският еквивалент на СВС, елитни части за саботажни операции.
— Съжалявам, че ви развалям компанията, но трябва да започваме с инструктажа — каза Линдхърст.
Той и Престън отидоха в командната стая, където вече бяха генерал Крипс, майорът от щаба, Питър Лоу и разузнавачите от СВС. В продължение на един час Престън изложи всичко, което знаеше, и накрая всички станаха мрачни.
— Имаш ли някакво доказателство, че разполага с атомно устройство? — попита Питър Лоу.
— Не, сър. В Глазгоу заловихме компонент, предназначен за човек, който действа вътре в страната. Специалистите казват, че този компонент не може да се използва за нищо друго. Знаем, че този човек е съветски „нелегален“ — бил е заснет от Мосад по улиците на Дамаск. Връзката му с тайния предавател в Честърфийлд потвърждава това. Останалото са умозаключения. Ако компонентът от Глазгоу не е бил предназначен за такова устройство, тогава за какво им е въобще? Тук няма никакво друго разумно обяснение. Що се отнася до Рос, освен ако не съществува и друга мащабна операция, компонентът е бил предназначен за него.
— Да — каза генерал Крипс. — Ще трябва да приемем, че той разполага с бомбата. Ако не, ще трябва да проведем интензивни разговори с него.
На Питър Лоу му се привиждаха кошмари. Той трябваше да се съгласи, че единственият възможен вариант е да се щурмува къщата. Мъчеше се да си представи какво би станало, ако все пак устройството се взриви.
— Не можем ли да евакуираме хората — попита той без надежда.
— Ще забележи — каза Престън рязко. — Мисля, че ако разбере, че е разкрит, ще ни отнесе заедно със себе си.
Войниците кимнаха. При подобни обстоятелства те биха постъпили по същия начин.
Времето за обяд отмина, но никой не забеляза това. Храната щеше да е излишна. Следобедът беше посветен на проучвания и подготовка.
Стив Билбоу отиде на летището с фотографа и един полицай. Излетяха с хеликоптер и направиха кръг над града. Далеч от жилищния комплекс, но все пак така, че да го виждат. Фотографът направи снимки на мястото, а Стив засне всичко с видеокамера, за да може да покаже месторазположението на хората в „резиденцията“.
Всички, облечени в цивилни дрехи, бяха закарани да огледат празната къща, построена по същия проект. Когато се върнаха, вече можеха да разгледат и заснетия материал.
До вечерта се упражняваха с макета, който заедно с полицаите бяха направили в самия склад. Той беше само от греди и зебло, но размерите му бяха точни, при което се изясни много важният факт — пространството вътре е много ограничено. Тясна входна врата, тясно коридорче и малки стаи.
Капитан Линдхърст реши да използва само шестима щурмоваци. Освен тях щяха да участват и трима снайперисти — двама на втория етаж в къщата на Адриан и един на възвишението, от което се виждаше задният двор.
В задния двор щеше да има двама от шестте нападатели. Щяха да са с пълно снаряжение, но прикрито под цивилни шлифери. До улицата отзад щеше да ги закара кола. Оттам, без да искат разрешение от собствениците, щяха да се прехвърлят през двора на къщата непосредствено зад целта и щяха да заемат позиции в задния двор.
— Може би в двора ще има опъната жица или въдичарска корда, за сигнализация — предупреди капитан Линдхърст, — но тя сигурно ще е по-близо до къщата. Ще стоите до оградата. При сигнала искам да хвърлите две шокови гранати в спалнята и в кухнята. След това ще заемете позиции с автоматите. Не стреляйте в прозорците — Стив и момчетата ще са вътре.
„Задните“ кимнаха. Капитан Линдхърст нямаше да участва в самото нападение. Той беше за първи път в СВС и беше капитан само защото там няма по-ниски чинове. При завръщането си в своята част той отново щеше да бъде лейтенант, но се надяваше по-късно да се върне пак като командир на ескадрон.
Също така известна му беше традицията в СВС, която се отличаваше от тази в обикновените войски — офицерите никога не участваха в акции в градове — тези акции се провеждаха от войници и сержанти.
Беше решено главният удар да бъде през предната врата. Четирима души щяха да бъдат докарани тихо с товарен микробус — двама щяха да разбият входната врата — единият със специалната пушка, а другият, при нужда, с големия чук и ножиците за метал.
Когато разбият вратата, първи щяха да влязат сержант Билбоу и един ефрейтор. След тях щяха да дойдат другите двама, вече оставили инструментите за разбиване и с насочени автомати.