Борбата за контрол, за която стана дума по-горе, ни довежда до изборите през 1983 г. Позициите бяха почти напълно заети, но нашите приятели допуснаха две грешки, отклонения от марксистко-ленинското учение за предпазливостта и прикритостта. Те се появиха на повърхността твърде открито, твърде видимо проведоха тежката борба за контрол и преждевременните парламентарни избори ги завариха неподготвени. Твърдата левица имаше нужда от още една година, за да се консолидира, успокои, обедини. Не я получиха. Партията, ангажирана с най-крайно левия за цялата й история манифест, беше в безпорядък. И още по-лошо — британската общественост беше видяла истинското лице на твърдата левица.
Както си спомняте, 1983 г. беше поне на повърхността, пълен изборен провал за Лейбъристката партия, вече контролирана от твърдата левица. И все пак струва ми се, че този провал беше всъщност добре дошъл. Поради една причина — той доведе до твърдия и жертвоготовен реализъм, към който нашите приятели решиха да се придържат през последните четиридесет месеца.
Накратко, от 650 избирателни района партията успя да спечели само в 209. Но в действителност положението не беше толкова лошо, колкото изглежда на пръв поглед. Защото от тези 209 депутати 100 бяха от левицата, а четиридесет от тях — от твърдата левица. Групата може да е малка, но затова пък е най-лявата, която някога е влизала в Камарата на общините.
Второ, поражението в изборите отвори очите на тези глупци, които мислеха, че борбата за пълен контрол е вече приключила. Те скоро разбраха, че след тежката, но необходима борба за контрол от 1979 до 1983 г. е дошло времето да се възстанови единството, да се заздрави социалната база на партията с поглед към бъдещите избори. Реализирането на тази програма започна под ръководството на твърдата левица на партийната конференция през октомври 1983 г. и оттогава неотклонно се следва.
Трето, те се убедиха в необходимостта да се върнат към конспиративните методи, препоръчвани от Ленин, на истински преданите, действащи в буржоазните общества функционери. Така завръщането към конспиративните методи, доказали своята ефективност през началото на седемдесетте години, се превърна в лайтмотив в поведението на партията. Този процес се придружаваше от видима и изненадваща умереност. За да се постигне това, бяха необходими големи усилия и самодисциплина, но в това отношение ние не можем да упрекнем другарите.
След октомври 1983 г. твърдата левица облече дрехите на благоприличието, толерантността и умереността. Основното ударение е поставено върху първостепенното значение на партийното единство и за неговото постигане бяха направени значителни компромиси с принципите на твърдата левица. И центристкото крило, и медиите, изглежда, са очаровани от новата фасада на приятелите ни.
По-прикрито овладяването на партията беше доведено докрай. Всички комитети сега са в ръцете на твърдата левица или могат да бъдат завзети в рамките на извънредно заседание. Но, и това е много важно „но“, в повечето случаи нашите приятели са се задоволили да оставят председателското място на хора с по-умерени възгледи, дори на центристи, там, където има твърдо мнозинство при гласуване.
Центристкото крило с изключение на шепа скептици беше ефективно обезоръжено от новото единство и от липсата на натиск върху тях самите. Въпреки всичко стоманеният юмрук е в кадифена ръкавица.
На местно ниво овладяването на партийните организации от елементи на твърдата левица продължава без много шум и без внимание от страна на средствата за информация. Подобен процес пролича и в профсъюзите, както вече споменах. Осем от голямата десетка и половината от останалите седемдесет профсъюза сега принадлежат на твърдата левица, като и тук нещата протичат много по-необичайно, отколкото преди 1983 година.
В резюме, сега цялата Лейбъристка партия се владее от твърдата левица — пряко или чрез умерени фигуранти и центристи, които могат да се отстранят веднага на извънредни събрания. И нито обикновените членове на партията, нито профсъюзните членове, нито широките кръгове на гласоподавателите, както изглежда, не са осъзнали това.
И така, през последните четиридесет месеца твърдата левица гледа на следващите избори като на военна кампания. За да се спечели обикновено мнозинство, в парламента са необходими 325 места, грубо казано, 330. 210 места се смятат за „в кърпа вързани“. Останалите 120, загубени през 1979 или 1983 г., се смятат за възвръщаеми и усилията са насочени към тези райони.