Факт в британския политически живот е, че хората след два пълни мандата на някое правителство, независимо колко е популярно, са склонни да смятат, че е време за промяна. Но промяната ще се осъществи само ако имат доверие в новото, което могат да изберат. Целта на Лейбъристката партия през това време беше да си спечели отново доверието на избирателите, макар и с прикритата дейност на приятелите ни в нея.
Съдейки по последните проучвания на общественото мнение, кампанията е много успешна, тъй като разликата между управляващите консерватори и лейбъристите сега е само в няколко пункта. Като вземем предвид и факта, че при британската избирателна система резултатите от изборите до голяма стенен зависят от осемдесет второстепенни избирателни района и че от своя страна резултатите от изборите в тези райони зависят от 15% плаващи гласове, можем да заключим, че Лейбъристката партия има шанс да поеме управлението при следващите избори.
В един следващ меморандум, другарю Генерален секретар, смятам да изложа как, ако се наложи, нашите приятели планират да отстранят сегашния лидер на партията Нийл Кинък от власт в часа на неговата победа и как ще наложат на Англия нейния първи премиер марксист-ленинец заедно с една наистина революционно-социалистическа законодателна програма.
Искрено ваш:
4.
Мъжете, които дойдоха при Раул Леви, бяха четирима — едри, яки мъже, пътуващи с две коли. Първата спря пред къщата му, а втората на стотина метра по-нагоре по улицата.
От първата кола излязоха двама, които бързо, но тихо преминаха разстоянието до входната врата на къщата му. Двамата шофьори останаха да чакат в колите, с изгасени светлини и работещи мотори. Вечерта на този 15 януари беше студена, в седем часа вече беше тъмно като в рог и по улицата нямаше никой.
Мъжете, които почукаха на вратата, имаха делови вид, бързаха като хора, които нямат време за губене, имат работа и смятат, че колкото по-бързо свършат, толкова по-добре. Когато Леви отвори, те не се представиха. Просто влязоха и затвориха след себе си. Протестите на домакина едва бяха излезли от устата му, когато бяха прекъснати от четири пръста, забити в слънчевия му сплит.
По-едрият от мъжете омота палтото му около него, нахлупи шапката му, затвори входната врата и ловко го доведе до колата, чиято врата се отвори, докато приближаваха. Когато тръгнаха с него, притиснат между тях на задната седалка, бяха изминали двадесет секунди.
Откараха го в големия общински парк на северозапад от Нижлен, чиито петдесет акра дъбова гора и поляни бяха напълно безлюдни.
Двете коли спряха навътре, достатъчно далеч от шосето. Шофьорът от втората кола, който щеше да задава въпросите, се вмъкна на предната седалка.
Обърна се назад към задната седалка и кимна на колегите си. Две ръце обхванаха дребния шлифовач на диаманти, за да стои неподвижен, а една трета, в ръкавица, запуши устата му. Другият извади големи клещи, взе ръката на Леви и умело строши три от ставите на пръстите му една след друга.
Това, че не му задаваха никакви въпроси, уплаши Леви дори повече от убийствената болка. Имаха вид на незаинтересовани хора. Когато четвъртата става изхрущя в клещите, Леви крещеше, че иска да му задават въпроси.
Разпитващият на предната седалка кимна небрежно и каза:
— Приказва ли ти се?
Зад ръкавицата Леви кимаше неудържимо. Махнаха я. Той нададе дълъг задавен писък. Когато свърши, разпитващият каза:
— Диамантите. От Лондон. Къде са?
Говореше фламандски със силен чужд акцент. Леви му каза, без да се бави. Никакви пари не можеха да компенсират загубата на ръцете, с които вади хляба си. Разпитващият премисли отговора му съсредоточено.
— Ключовете — каза той.
Бяха в джоба на панталоните му. Разпитващият ги взе и излезе от колата. След секунди втората кола изхрущя през изсъхналата трева и се отправи към шосето. Забави се петдесет минути.
През това време Леви скимтеше и държеше унищожената си ръка. Двамата отстрани сякаш не се интересуваха от него. Шофьорът гледаше напред, ръцете му в ръкавици бяха на кормилото. Когато разпитващият се върна, не спомена четирите диаманта, които сега бяха в джоба му. Той каза:
— Един последен въпрос. Кой ги донесе?
Леви поклати глава. Разпитващият въздъхна поради загубата на време и кимна на мъжа вдясно. Двамата си смениха ролите — десният пое клещите и дясната му ръка. След като счупиха две стави и на тази ръка, той им каза. Последваха един-два допълнителни въпроса и разпитващият изглеждаше удовлетворен. Той излезе от колата и се качи в своята. Една след друга колите се отправиха към Нижлен.