— Прави инфаркт — каза единият с любопитство, — ще пукне.
— Цапнал си го по-силно тогава, а? — каза Русия със сарказъм. — Хайде! Тръгваме. Знаем името.
— Мислиш, че не ни е избудалкал?
— Аха. Не ни избудалка преди час — каза Русия.
Тримата излязоха навън, качиха се в микробуса и потеглиха. На пътя, южно от Голдърс Грийн, единият от биячите попита Русия:
— К’во ще правим сега, а?
— Затваряй си човката! Мисля.
Малкият садист обичаше да се мисли за гангстерски бос. Всъщност интелигентността му беше ограничена и сега не знаеше какво да прави. От една страна, споразумението беше да посетят само един човек и да приберат откраднатата собственост. От друга, собствеността не беше възстановена. Близо до Риджънтс парк той видя телефонна будка.
— Спри тук — каза, — имам телефонен разговор.
Човекът, който го беше наел, му беше дал номера на уличен телефон и три определени часа, в които може да му се обажда там. Първият беше след няколко минути.
Берил Заблонски се върна от съботното си развлечение малко преди два сутринта. Тя паркира колата на отсрещната страна на улицата и влезе, изненадана, че лампите още светят.
Жената на Луис Заблонски беше хубава еврейка от работническо семейство и вече беше научила, че да очакваш от живота всичко най-хубаво е глупаво и егоистично. Преди десет години, тогава беше на двадесет и пет, Луис я беше измъкнал от хора на някакъв безнадежден мюзикъл и я беше помолил да се омъжи за него. Каза й за недъга си, но въпреки всичко тя се съгласи.
Странно, но бракът им беше добър. Той беше безкрайно мил и се отнасяше към нея като щедър баща. Тя разчиташе на него почти като дъщеря. Беше й дал всичко, каквото може — хубава къща, дрехи, бижута, джобни пари, сигурност, — и тя беше благодарна.
Разбира се, имаше нещо, което не можеше да й даде, но се отнасяше с разбиране и толерантност. Единствено желаеше да не знае кой и да не го карат да се запознава с някой от тях. На тридесет и пет Берил беше малко попрезряла, това се виждаше, беше земна и привлекателна, от този тип, който се харесва на по-младите мъже, чувство, на което тя с готовност отвръщаше. Поддържаше малко ателие в Уест Енд, в което без притеснение се отдаваше на съботните си удоволствия.
Две минути след като влезе вкъщи, Берил Заблонски даваше през сълзи адреса си на „Бърза помощ“. Линейката пристигна след шест минути, поставиха бижутера на носилка и се мъчиха да го върнат към живота през целия път до болницата. Берил се качи с него в линейката.
Докато пътуваха, той имаше момент на просветление и й махна да се приближи до кървавата му уста. Напрягайки слуха си, тя чу няколко думи и веждите й се сбърчиха в недоумение. Той не каза нищо повече. Когато пристигнаха в болницата, той беше още един от „починалите при постъпването“ случаи.
Берил Заблонски още изпитваше добри чувства към Джим Ролингс. Преди той да се ожени, седем години по-рано, те бяха имали връзка. Знаеше, че бракът му е разрушен и че живее сам в един тавански апартамент в Уондсуърт. Беше въртяла номера достатъчно често, за да го помни наизуст.
Когато той вдигна слушалката, тя още плачеше и в началото му беше трудно, пък не беше се и разсънил както трябва, да разбере кой се обажда. Разговорът беше от автомат в спешното отделение на болницата и докато пускаше нови монети, пиукането не спираше.
След като разбра кой е, Ролингс се заслуша в думите й с нарастващо объркване.
— Само това ли каза?… Само това? Добре, мила. Слушай, съжалявам. Наистина съжалявам. Ще дойда при теб, когато отмине бъркотията. Помисли какво мога да направя за теб. И… благодаря, че се обади.
Ролингс се замисли за миг, после набра два номера — един след друг. Рони от работилницата пристигна пръв, Сид — десет минути след него. И двамата, както им беше казано, носеха инструменти. Дойдоха точно навреме. След петнадесет минути посетителите затропаха с крака по стълбите.
На Русия не му се занимаваше с допълнителната работа, но сумата, която гласът по телефона обеща, не беше за пренебрегване. Той и приятелите му бяха от Ист Енд и не обичаха да ходят на юг от реката. Враждите между бандите от Ист Енд и шайките от Южен Лондон са легендарни в престъпния свят и за един „южняк“ да отиде „на изток“ и обратното, беше гаранция за много неприятности. Все пак Русия реши, че в 3,30 сутринта нещата ще са достатъчно спокойни, за да свършат работата навреме и да се приберат, преди да ги забележат.
Когато Джим Ролингс отвори, една тежка ръка го хвана и го изтика назад в коридора, който водеше към всекидневната. Двамата биячи влязоха първи, а Русия се появи след тях. Ролингс отскочи назад, за да влязат и тримата. Когато вратата се затръшна отзад, Рони излезе от кухнята и удари единия бияч с дръжка от брадва. Сид изскочи от гардероба с дрехите и удари черепа на втория с щанга. Двамата се свлякоха като волове.