Русия драскаше по вратата, за да напипа дръжката и избяга назад, когато Ролингс прекрачи падналите, хвана го за тила и заби лицето му в една остъклена икона, изобразяваща Мадоната — най-близкия му контакт с организираната религия. Стъклото се счупи и в бузите на Русия се забиха няколко парчета.
Докато Ролингс вкара Русия във всекидневната, Рони и Сид завързаха двамата здравеняци. След минути Рони го държеше за краката, а Сид през кръста и той се показваше през широкия прозорец на осмия етаж над улицата.
— Виждаш ли паркинга долу? — попита Ролингс.
Дори в тъмнината на нощта далеч под него се виждаха отблясъците на уличните лампи върху колите. Русия кимна.
— След двадесет минути долу ще настъпи хаос. Около пластмасово покривало. Сещаш ли се кой ще е отдолу — сплескан и гаден?
Русия, продължителността на живота на когото сега беше съизмерима с няколко секунди, извика:
— Добре де, ще се изкашлям.
Вкараха го вътре и го сложиха да седне.
Той се опита да им угоди:
— Слушай, знам резултата. Наеха ни само да свършим една работа. Нещо гепено. Да го върнем…
— Старецът в Голдърс Грийн?
— Да, каза, че е тука, та дойдохме.
— Беше мой приятел. Мъртъв е.
— Съжалявам, приятел, не знаех, че страда от сърце. Момчетата го чукнаха два-три пъти.
— Гаден помияр, устата му е била размазана по цялата енория, а ребрата му са били на сол. За какво дойде тук?
Русия му каза.
— Какво… — Ролингс не вярваше на ушите си.
— Не ме питай, платиха ми само за да го върна. Или да видя к’во е станало с него.
— Готов съм да те хвърля с все приятелите ти в Темза преди изгрев-слънце, с хубави циментови гащи. Само че не искам неприятности. Кажи на мангизлията, че беше празно. Абсолютно празно. И съм го изгорил. До въгленче. Да не мислиш че ще запазя нещо от удара? Не съм ахмак. Сега изчезвай.
На вратата Ролингс повика Рони:
— Върви с тях, докато пресекат реката. И дай на дребния плъх един подарък от мен. За стареца. Окей?
Рони кимна. След минути долу на паркинга по-лошо удареният от биячите беше хвърлен в задната част на микробуса, а този в полусъзнание поставен на волана с развързани ръце и му беше казано да кара. Русия беше хвърлен на седалката до шофьора, а счупените му ръце бяха върху бедрата му. Рони и Сид ги следваха до моста Ватерло, след което се прибраха.
Джим Ролингс беше объркан. Направи си чаша кафе и се замисли.
Наистина беше решил да изгори куфарчето. Но беше така добре изработено, матовата кожа блестеше на пламъците като метал. Той го огледа за някакъв знак или идентификация. Нямаше. Напук на здравия разум и предупреждението на Заблонски той реши да го запази.
Отиде до един висок шкаф и свали куфарчето долу. Този път го огледа като професионалист. Едва на десетата минута откри малкия издатък, който се премества встрани, ако го избуташ силно с палец. В куфарчето се чу звук. Когато отвори отново капака, едната страна на дъното се беше повдигнала с половин инч. С нож за отваряне на писма той повдигна двойното дъно и погледна вътре. Десетте листа, които бяха вътре, той извади с пинцети.
Ролингс не беше експерт по правителствени документи, но разбра, че бланките са на военното министерство, а думите „СТРОГО СЕКРЕТНО“ са ясни на всички езици. Той се отпусна назад и подсвирна.
Ролингс беше касоразбивач и крадец, но както и повечето от лондонския подземен свят не можеше да допусне никой да „цапа“ страната му. Факт е, че осъдените за предателство и педофилите в затвора трябва да се държат отделно от обикновените „муцуни“, защото, ако бъдат оставени насаме с такъв човек, има вероятност да разместят съставните му части.
Ролингс знаеше чий апартамент е обрал, но за кражбата още не беше съобщено и той подозираше, че по причини, които едва сега се изясняваха, никога няма да бъде. Така че нямаше нужда да привлича вниманието към това. От друга страна, след като Заблонски е мъртъв, вероятно никога нямаше да види диамантите и своя дял от тях. Започваше да мрази човека, който притежаваше този апартамент.
Вече беше пипал листата без ръкавици и знаеше, че отпечатъците от пръстите му са регистрирани. Не смееше да се самоиздаде, така че трябваше освен своите да изтрие и отпечатъците на предателя.
В неделя следобед той пусна обикновен, кафяв плик, добре запечатан и с повече марки, отколкото е необходимо, в една пощенска кугия в „Елефант енд Касъл“. Писмата се събираха в понеделник, а пликът пристигна във вторник.