Преди да опиша какви са намеренията, трябва да се отклоня, за да кажа две думи за това, как се избира лидерът на Лейбъристката партия и как благодарение на напоследък приетите правила той може да бъде свален. От създаването на Изборната колегия през 1980 г. до миналата година се процедираше така: кандидатите за водач на партията се определяха до тридесетия ден след полагане на клетвата от депутатите. През следващите три месеца съперниците защитаваха кандидатурите си до свикването на Изборната колегия. В случай на изборна победа тази процедура не позволява никой кандидат да измести новоизбрания, победил водач.
През 1986 г. беше предложена и приета на косъм една малка „поправка“. Според нея в случай на изборна победа новоизбраният министър-председател трябва бързо да бъде утвърден като лидер на партията, като всички кандидати се представят до три дни след обявяването на резултатите от изборите. След това, седем дни след обявяването на резултатите, трябва да се състои извънредно заседание на Изборната колегия.
След заседанията на Изборната колегия и „избора“ на партиен водач не се допуска контестация за срок от две години, без да се включва текущата. На тези, които се колебаеха да подкрепят поправката, беше обяснено, че процедурата е една формалност — просто докато очаква да бъде извикан в двореца и натоварен от кралицата да състави новото правителство, новоизбраният ще бъде подкрепен с още едно гласуване, защото никой не би бил толкова безразсъден, че да му се противопостави.
Всъщност целта е точно обратната. След евентуална изборна победа на лейбъристите, преди спечелилият изборите водач да бъде извикан в двореца, ще бъде издигнат друг кандидат и това ще бъде предварително определеният първи в историята на Англия министър-председател марксист-ленинец.
Скандалът ще разтърси партията и държавата. Но само едната страна ще е подготвена да се справи с положението. Отхвърленият от колегията и спечелил изборите лидер ще трябва да се опре на центристките и умерени сили, които ще бъдат неорганизирани и объркани. От своя страна твърдата левица ще бъде подготвена и ще направи всичко възможно, за да закрепи своя кандидат на поста, и ще успее.
Първо, профсъюзите. Преди да гласуват в Изборната колегия, някои от тях са задължени да се допитат до членовете си чрез референдум по пощата. Други — да свикат делегатски конференции. Но да се организира това в рамките на четири дни, е невъзможно. Националните изпълнителни комитети ще трябва да гласуват, без да се допитват до членовете си, а и както вече беше посочено, повечето от тези комитети са доминирани от твърдата левица.
Второ, районните организации. Очаква се, че половината от тях ще подкрепят новия кандидат. На най-ниско ниво тази кампания ще бъде подпомогната от едно писмо, уж написано от победилия в изборите лидер, в което ще е посочено желанието му скоро да върне старата процедура, т.е. водачът да се избира само от парламентарната група без участието на районите.
Накрая, парламентарната група. За новоизбраните депутати, много от които са от крайната левица, и други съзнават, че мандатите им са осигурени от районните партийни организации, и които не са обвързани с първоначалния кандидат, се смята, че поне половината група ще гласува за новия кандидат. Но мнозинството ще дойде чрез натиска на профсъюзите.
Доскоро имаше едно съмнение по отношение на този план. А каква ще е реакцията на кралицата? След внимателно обмисляне беше преценено, и аз съм съгласен с това, че отговорът е: никаква. Поради две причини. Първата е: прецедент. Когато през 1976 г. Харолд Уилсън подаде оставка, кралицата трябваше да изчака две седмици, преди да научи името на новия премиер, за да може да го покани в двореца за церемонията. В този случай изчакването ще е десет дни. Втората: конституцията. Тъй като монархията, като защитник на (неписаната) британска конституция не възрази при няколкото промени в устава ни Лейбъристката партия през годините, сега съветниците на кралицата ще трябва да изтъкнат, че в момента да се протестира срещу спазването на този устав би било израз на пристрастие. И то до такава степен, че да предизвика конституционна криза в кралството.
Така новият партиен лидер и министър-председател ще има картбланш, подкрепен от кабинет по свой образ и подобие, да започне реализирането на предвижданата законодателна програма. На практика, населението ще е гласувало за умерено, традиционно или поне реформистко правителство, а ще се установи режим на твърдата левица, без да има нужда от допълнителни избори.