Що се отнася до законодателната програма, която споменах, на настоящия етап тя се състои от двадесет желателни мерки, които по разбираеми причини още не са официално публикувани. Някои от тях вече са част от манифеста на Лейбъристката партия, други са включени в него, но са формулирани неясно, а някои са били предлагани на партийните конференции, но не са били приети, макар и да са печелили все повече привърженици през последните десет години. Останалите са били предлагани по различно време през последните двадесет години в кръговете на твърдата левица.
Програмата от двадесет точки е известна като „Манифест на британската революция“, или МБР. По-долу изброявам тези точки, с разяснения там, където е необходимо. Ще забележите, че първите петнадесет от тях се отнасят до вътрешни проблеми и не се отнасят пряко до съветската политика, независимо че могат да доведат страната до икономическа разруха и социален хаос. Последните пет обаче засягат до голяма степен СССР и могат да му бъдат от голяма полза. Следва Манифестът на британската революция:
1. Ликвидация на целия частен сектор в медицината. Всички частни клиники и болници заедно със сградите, инвентара, и персонала да преминат към държавата, като се компенсират когато и ако се сметне за необходимо.
2. Ликвидация на частния сектор в образованието. Всички училища, колежи и университети заедно с цялото им имущество и кадри да преминат към държавата, като отново компенсации се изплащат само ако се сметне за необходимо.
3. Национализация на четирите големи емисионни банки и двадесетте най-големи търговски банки, като законодателно се предвиди национализацията на други банки, при положение че увеличат прекомерно капиталите си. Забрана на трансфера на капитали от държавния към частния сектор.
4. Национализация на 500-те най-големи търговски и промишлени корпорации, които понастоящем са в частния сектор. Компенсациите да се базират на оценки, направени три месеца след национализацията и платими в съкровищни бонове, които могат да се осребрят не по-рано от десет години.
5. Незабавно премахване на Камарата на лордовете и правото й на законодателно вето. Това е включено в лейбъристката програма от няколко години, включително фразата „и правото й на законодателно вето“. За щастие, британците не са забелязали неточността при употребата й. В действителност Камарата на лордовете няма право на вето, а само може да забави законодателството, като върне даден законопроект за преразглеждане. Според глава Втора на закона от 1911 г. Камарата на лордовете губи правото си на вето само в един случай — когато Камарата на общините вземе евентуално решение да продължи мандата си. Премахването на това правомощие е жизненоважно за нашите приятели в Англия. Така британската революция няма да може да бъде спряна или върната назад поради прищявка на електората. По този начин вече няма да има избори — нещо, което лесно може да се гарантира с прокарване на закон за удължаване мандата на Парламента в извънредни случаи.
6. Създаване на Национален комитет за ръководство на редакциите. Централата на комитета ще бъде в Лондон, но ще има представители в редакциите на всеки вестник и на всяко списание. Местните комитети ще се състоят от един член на редколегията, един делегат на печатарския профсъюз и един местен служител, назначен от централата. Решенията какво да се публикува ще се вземат с обикновено мнозинство от тези трима души. Главният редактор ще участва като наблюдател.
7. Създаване на Национален комитет за телевизия и радио, който да замени сега действащите „Съвет на директорите на Би Би Си“, „Харта на Би Би Си“ и „Ръководство на независимия журналист“. Този комитет ще упражнява контрол върху съдържанието на програмите и кадрите във всички аудиовизуални медии.
8. Създаване на „Национален съвет за реформа на правосъдието“. Официално целите ще бъдат да се съкратят сроковете на съдебните процедури, а на практика — да се отстранят ненадеждните съдии, да се определят техни заместници, да се проверяват и одобряват всички нови назначения в правораздавателната система, да се съкрати или премахне процедурата на обжалванията, да се разширят възможностите за провеждане на закрити дела по процеси за нарушаване на обществения ред и за антисоциално поведение.
9. Създаване на Национален съвет по образованието. Ще има правомощия да одобрява или отменя всички назначения на учители, лектори, директори на училища и асистент-преподаватели, както и да преработи националните учебни програми с цел осигуряването на по-социално ориентирани такива.