— Най-високото! — Капстик беше мрачен. — Най-строго секретни материали, всичките. Някои от тях са от особена важност — засягат съюзниците ни от НАТО. Планове на НАТО за париране на различни възможни нападения от Съветския съюз — такива неща.
— Добре — каза Престън, — да видим какви са възможностите. Следи мисълта ми. Може да са били изпратени от съвестен гражданин, който по една или друга причина не е искал да се знае името му. Случва се. Хората не искат да се замесват в такива неща. Къде би могъл такъв човек да попадне на тях? Забравени в такси, клуб, ресторант?
Капстик поклати глава:
— Незаконно, Джони. Тези документи по никакъв начин не могат да се изнасят от сградата, освен може би запечатани в плик, за да се занесат до външно министерство или до секретариата на правителството. Не сме получавали сигнал, че някой си е играл със секретната кореспонденция. Освен това документите не са маркирани като подлежащи на изнасяне от сградата, както би било редно. Хората, които имат достъп до такива материали, научават правилата още в самото начало. Никой, абсолютно никой не може да занесе такива документи у дома си, за да работи с тях. Това отговаря ли на въпроса ти?
— Повече от „донякъде“ — каза Престън. — Пристигнали са отвън. Значи преди това са били изнесени. Незаконно. Груба небрежност или умишлено изтичане на информация?
— Погледни датите. Тези десет документа са съставени в продължение на цял месец. Няма възможност да се окажат всички едновременно на едно и също бюро. Трябвало е известно време, за да се съберат накуп.
Престън мушна листата обратно в плика, като ги държеше с носната си кърпа.
— Ще трябва да ги занеса на Чарлс стрийт, Бърти. Може ли да използвам телефона?
Свърза се с „Чарлс“ и поиска да говори със сър Бърнард Хемингс. Главният директор беше на работното си място и след известно време и настояване от страна на Престън се обади лично. Поиска среща с него след минути и получи съгласие. Затвори телефона и се обърна към Капстик:
— Бърти, засега не предприемай нищо и не казвай на никого. Прави се, че нищо не се е случило. Ще те държа в течение.
И дума не можеше да става да излезе от сградата с тези документи без охрана. Капстик му даде един от своите хора, едър бивш бодигард.
Престън излезе от министерството с документите, взе такси до Кларджис и след като изчака колата да изчезне надолу по улицата, извървя последните двеста метра до Чарлс стрийт пеша. Там освободи придружителя си. Сър Бърнард го прие след десет минути.
Старият ловец на шпиони изглеждаше посивял, сякаш го измъчваше болка, което се случваше често. Болестта, която се развиваше в него, не беше видима за околните, но медицинските изследвания не оставяха съмнение. Една година, казваха лекарите, и не може да се оперира. Трябваше да се пенсионира на 1 септември, което заедно с отпуската му означаваше, че може да напусне в средата на юли, шест седмици преди шестдесетия си рожден ден.
Той би си тръгнал и по-рано, ако не бяха отговорностите, които беше поел. Беше се оженил втори път и имаше доведена дъщеря, която бездетният мъж обичаше силно. Момичето беше още ученичка. Едно ранно пенсиониране би намалило силно пенсията му и щеше да остави жена му, когато овдовее, и дъщеря му с много ограничени средства. Разумно или не, той искаше да се пенсионира в законния срок, за да вземе пълна пенсия. След цял живот, прекаран в службата, той буквално нямаше какво друго да им остави.
Престън разказа накратко какво се беше случило в Министерството на отбраната тази сутрин и предаде мнението на Капстик, че това не може да е друго освен умишлено изнасяне на информация.
— Боже мили, пак ли?! — промърмори сър Бърнард. След години споменът за Васал и Прайм още го мъчеше и не беше забравил киселата реакция на американците, когато ги уведоми. — Добре, Джон. Откъде искаш да започнеш?
— Казах на Бърти Капстик да мълчи засега. Ако в министерството има истински предател, възниква друга мистерия. Кой ни върна документите? Обикновен минувач, крадец, съпруга, искаща да си отмъсти? Не знаем. Но ако намерим този човек, бихме могли да разберем откъде ги е взел. Така ще спестим много работа. За плика нямам големи надежди — най-обикновен, можеш да го купиш навсякъде, нормални марки, адрес с печатни букви, флумастер и вече е пипан от не знам колко си неизвестни хора. Но самите документи могат и да имат отпечатъци. Искам Скотланд Ярд да ги провери всичките — естествено под наблюдение. След това може и да знаем какво да правим.