Третият беше Йосиф Викторович Рогов — също академик, физик, но славата му беше другаде — беше гросмайстор, шахматист. Той беше един от личните приятели на Генералния секретар, човек, чийто забележителен ум той беше използвал в миналото при планирането и осъществяването на различни операции.
Четиримата останаха сами в продължение на две минути. Тогава вратата се отвори и влезе безспорният владетел на Съветска Русия, доминионите и сателитите й.
Беше в инвалиден стол, бутан от висок прислужник с бяло сако. Столът беше закаран до празното място, предвидено за него.
— Моля, седнете — каза Генералният секретар.
Филби беше изненадан от промените у него. На седемдесет и пет, лицето и ръцете му бяха покрити със старчески петна. Сърдечната операция, прекарана през 1985 година, явно беше успешна и моторчето му работеше добре. И все пак изглеждаше нездрав.
Бялата коса, загладена и гъста на първомайските портрети, на които приличаше на любимия семеен доктор, беше почти изчезнала. Около двете му очи имаше кафяви кръгове. Една миля нагоре по Кутузовски проспект, близо до старото селце Кунцево, в центъра на огромна територия, заградена с двуметрова ограда, сред една брезова горичка, се намираше суперлуксозната болница на Централния комитет. Това беше разширената и модернизирана стара клиника на Кунцево.
На територията на болницата беше и старата дача на Сталин, една изненадващо скромна постройка, в която тиранинът е прекарвал голяма част от времето си и в която накрая е умрял. Тази дача беше превърната в най-модерното в страната интензивно болнично отделение заради един човек, който сега ги изучаваше един по един.
На постоянно разположение на дачата в Кунцево бяха шестима специалисти, при които всяка седмица отиваше Генералният секретар и които едва го поддържаха жив.
Но умът беше още на мястото си — зад студения поглед през златните очила. Той мигаше рядко и когато го правеше, то беше бавно, като хищна птица.
Не загуби нито секунда за въведение. Филби знаеше, че винаги прави така. Кимна на другите трима и каза:
— Другари, вие всички сте чели двата меморандума на другаря полковник Филби.
Това не беше въпрос, но всички кимнаха в знак на потвърждение.
— При това положение няма да се изненадате, ако ви кажа, че смятам победата на Лейбъристката партия, следователно на ултралявото крило, в предстоящите избори за първостепенен съветски интерес. Желая вие четиримата да формирате един много дискретен комитет, който да ме съветва за възможните начини, напълно секретни, разбира се, по които бихме могли да съдействаме за тази победа. За това няма да говорите на никого. Документите, ако има такива, ще се изготвят персонално. Всички записки ще се изгарят. Срещите ще се провеждат в частни жилища. Няма да се срещате на публични места. Няма да се консултирате с никой друг. Ще докладвате лично на мен, като се обадите по телефона тук, или чрез майор Павлов. След това аз ще организирам срещи, на които ще изслушвам предложенията ви.
За Филби беше ясно, че съветският лидер приема конфиденциалността крайно сериозно. Той би могъл да ги събере в сградата на ЦК, големия сив блок на „Новая площадъ“, където от Сталин насам работят съветските ръководители. Но там другите членове на Политбюро можеха да ги видят или да чуят за плана. Очевидно Генералният секретар искаше да създаде комитет, за който никой друг да не знае нищо.
Имаше и още едно странно нещо. Освен него, а той беше пенсионер, нямаше друг представител на КГБ, въпреки че в Първо управление имаше огромна информация за Англия и съответните експерти. Поради някакви лично негови съображения хитрият лидер беше решил да държи службата, на която някога беше председател, настрана.
— Имате ли някакви въпроси?
Филби вдигна ръка несигурно. Генералният секретар кимна.
— Другарю Генерален секретар, преди аз шофирах сам. След удара ми миналата година лекарите ми забраниха да карам кола и това правеше съпругата ми. В този случай поради поверителността…
— Ще ви дам шофьор от КГБ, докато трае всичко — каза Генералният секретар меко. Той знаеше, че останалите трима имаха шофьори, тъй като им се полагаше.
Други въпроси нямаше. След кимване прислужникът изтегли инвалидния стол и седящия в него през вратата. Четиримата съветници станаха и се приготвиха да тръгват.