Два дни по-късно в дачата на единия от академиците комитетът „Албион“ се събра на първото си интензивно съвещание.
Независимо от всичко Престън наистина напредваше. Дори по време на първото съвещание на комитета „Парагон“ той се беше заровил в регистратурата, дълбоко под Министерството на отбраната.
— Бърти — каза той на Капстик преди това, — ако някой от хората пита, аз съм само един новобранец, който се прави на интересен пред началниците. Рутинна проверка на процедурите за сигурност, нищо особено. Поредният досадник.
Капстик беше разтръбил навсякъде, че новият началник на „С1 (А)“ се завира във всички министерства, за да покаже колко усърден натегач е. Чиновниците от регистратурата въртяха очи към тавана и му помагаха със зле прикрита досада. Но това му осигури достъп до сведенията за взетите и върнати документи и най-вече за датите, на които това е ставало.
Имаше един пробив. Всички документи освен един би трябвало да са на разположение във външното министерство и в секретариата на правителството, тъй като касаеха съюзниците от НАТО и евентуалните реакции на Съюза при различни възможни съветски инициативи. Един документ обаче не би трябвало да излиза от сградата на министерството. Постоянният подсекретар, сър Перегрийн Джоунс, наскоро се беше върнал от Вашингтон, където бе водил разговори с Пентагона. Ставаше дума за съвместното патрулиране на английски и американски атомни подводници в Средиземно море, Атлантическия и Индийския океан. Той беше подготвил доклад за тези разговори и го беше предоставил на различни високопоставени служители от министерството. Фактът, че този документ също се беше оказал навън, показваше, че информацията изтича само оттам.
Престън започна да анализира разпределението на строго секретните материали от месеци. Изпратените им обратно документи покриваха, от първия до последния, период от четири седмици. Също така беше ясно, че служителят, който има достъп до всички тях, е имал достъп и до други. Така че ставаше дума за подбор.
Всичко на всичко съществуваха двадесет и четирима души, които имат достъп и до десетте документа — това Престън установи на края на втория ден. След това провери отсъствията от работа, командировките в чужбина, заболяванията, като отдели тези, които не биха могли да имат достъп през периода на кражбата.
Затрудняваха го две неща — трябваше да преглежда и цял куп други изтегляни документи, за да не насочва вниманието към десетте, които го интересуват. Чиновниците от регистратурата също могат да клюкарстват, а не беше изключено информацията да е изтекла на ниско ниво, от машинописка или секретарка, която да дочуе клюката през обедната почивка. Второ, той не можеше просто да се качи на горните етажи и да провери колко копия са направени от оригиналите. Знаеше, че е обикновена практика да се зачисли даден документ на служител, който, ако иска да се консултира с колега, трябва да направи друго номерирано копие, което после се унищожава или както в този случай — не. Оригиналът след това се връща в регистратурата. Но няколко чифта очи при всички случаи ще видят копията.
Втория проблем разреши, като прекара с Капстик две нощи по горните етажи, където нямаше никой освен безразличните чистачки. Още хора бяха елиминирани в случаите, когато от получавани оригинали не са правени никакви копия. На 27 януари той докладва в „Чарлс“ за напредъка си.
Прие го Брайън Харкорт-Смит. Сър Бърнард отсъстваше отново.
— Радвам се, че имаш какво да докладваш, Джон — каза Харкорт-Смит. — Сър Антъни Плъм се обажда два пъти. Изглежда, стават нетърпеливи. Казвай.
— Първо — каза Престън, — документите. Били са внимателно подбрани, сякаш е изпълнявана нечия поръчка. Това изисква познания. Това изключва най-дребните служители. Те биха действали по метода на свраката — грабвай каквото ти падне. Това не е абсолютно сигурно, но все пак намалява бройката. Смятам, че е някой, който има опит и разбира значението на съдържанието на документите. Това изключва чиновниците и куриерите. Във всеки случай не са изтекли от регистратурата. Не е имало счупени печати, незаконно вземане на материали или неразрешено копиране.
Харкорт-Смит кимна:
— Значи смяташ, че е от горните етажи.
— Да, Брайън. Смятам. Ето още една причина за това. В продължение на две нощи проверих всички направени копия. Няма несъответствия. Остава да не са унищожавани. Някой е трябвало да унищожи три копия, а е унищожил само две и е изнесъл третото. А сега за старшите служители, които е било възможно да го свършат. До всичките десет документа са имали достъп двадесет и четири души. Мисля, че можем да елиминираме дванадесет, които са получавали само по едно копие, за да дадат консултации. Правилата са ясни. Който получи документ по този начин, трябва да го върне на този, който му го е дал. Ако това не стане, веднага ще се събудят подозрения. Да се задържат цели десет документа е невъзможно. Така че остават дванадесетте, взели оригиналите от регистратурата. От тях трима са отсъствали по различни причини в датите на получаването на нашите документи. Тези хора са получавали въпросните материали на други дати и също трябва да се елиминират. Остават девет. От тези девет четирима изобщо не са получавали копия, а да направят такива, без това да се впише в дневника, е невъзможно.