— Има два обекта — обясниха на инструктажа в Корк, — единият е женен, но жената е в провинцията. Живее в апартамент в Уест Енд и обикновено ходи до министерството пеша, около миля и половина. Другият е ерген и живее близо до Идънбридж, в Кент. Всеки ден пътува с влак. Започваме утре.
Техническата служба пое подслушването на телефоните и проверката на кореспонденцията и сър Ричард Питърс заедно с Джордж Беренсън се оказаха под лупите на микроскопа.
Започнаха твърде късно и не забелязаха, че във Фонтеной Хаус на ръка бе донесен един пакет. Получателят го взе от портиера, когато се върна от работа. В него имаше копие на комплекта „Глен“, направено от циркониеви камъни, и на следващия ден беше депозирано в банка „Каутс“.
7.
Петък, 13, се смята за лош ден, но за Джон Престън той беше точно обратното. Донесе му първите резултати от следенето на двамата старши служители.
Наблюдението беше безрезултатно в продължение на шестнадесет дни. И двамата си имаха навиците и не подозираха, че ги следят, което правеше задачата на екипите лесна. Но скучна.
Лондончанинът напускаше дома си всеки ден по едно и също време, отиваше до Хайд парк, завиваше надолу по Конститюшън Хил и след това пресичаше Сейнт Джеймс парк. После преминаваше Хорс Гардс Пърейд, по Уайтхол и право в министерството. Понякога обядваше навън, понякога в министерството. Повечето вечери си стоеше вкъщи или отиваше до клуба.
Живеещият в провинцията в живописна къща край Идънбридж, вземаше всеки ден един и същ влак за Лондон, слизаше на Черинг крос и оттам потъваше в министерството. „Наблюдателите“ го „приспиваха“ всяка вечер и оставаха вън на студа до зори, когато следващата смяна поемаше дежурството. Никой от двамата не направи нищо подозрително. В пощата и телефонните им разговори също нямаше нищо — обикновените сметки, лични писма, банални обаждания и, общо взето, скромен и почтен живот. До тринадесети февруари.
Престън, като ръководител на операцията, беше в стаята за свръзки в мазето на Корк стрийт, когато дойде повикване от екип „В“, следящ сър Ричард Питърс.
— „Джо“ взема такси. Следваме го с колите. — В жаргона на „наблюдателите“ обектът винаги се нарича „Джо“, „приятелче“ или „нашия“.
Когато екип „В“ се освободи от дежурство, Престън проведе разговор с неговия ръководител, Хари Бъркиншоу. Той беше дребен, закръглен човек на средна възраст, ветеран в професията за цял живот, който можеше да прекара часове размесен с тълпата на някоя лондонска улица и да реагира светкавично, ако се опитат да му се изплъзнат.
Беше облечен с пепитено яке, на главата му имаше платнена шапка, а на шията му висеше фотоапарат като на обикновен американски турист. Както и на всички негови колеги, дрехите му имаха двойно лице и позволяваха шест комбинации. „Наблюдателите“ ценят инвентара си и ролите, в които могат да влязат за секунди.
— Какво стана, Хари? — попита Престън.
— Излезе от службата в обикновеното време. Прехванахме го в средата на „кутията“. Само че той не тръгна както обикновено, а отиде до Трафалгар и взе такси. Беше на края на смяната, така че предупредихме следващите и тръгнахме след него. Освободи колата при деликатесния магазин на Панцер, на Бейзуотър Роуд, и тръгна по Кланрикард Гардънс. По едно време се вмъкна в някакъв двор и слезе по стълбите към жилището в сутерена. Един от моите се приближи достатъчно, колкото да види, че там има само една врата. Влезе вътре. След това нашият трябваше да се разкара, защото „Джо“ излезе и се качи по стълбите. Върна се на Бейзуотър Роуд, взе друго такси и се отправи към Уест Енд. След това си влезе в нормалните релси. Следващата смяна го пое на края на Парк Лейн.
— Колко време престоя в сутерена?
— Тридесет, четиридесет секунди — каза Бъркиншоу. — Или са го пуснали да влезе адски бързо, или е имал ключ. Вътре не светеше. Сякаш отиде да вземе нещо или да види дали нещо е пристигнало.
— Що за къща беше?
— Изглеждаше разнебитена. Също и сутеренът. Утре всичко ще е описано в дневника. Сега може ли да си вървя? Краката ме болят.
Престън мисли върху случката цяла вечер. Защо, по дяволите, му е притрябвало на сър Ричард Питърс да ходи в една съборетина в Бейзуотър? Само за четиридесет секунди? Не би могъл и дума да размени с някого вътре. Да вземе нещо? Или да остави нещо? Разпореди се да наблюдават къщата и след час пред нея имаше човек с фотоапарат, седнал в паркирана кола.
Почивните дни са си почивни дни. Престън би могъл да накара гражданските власти да проучат къщата още в събота и неделя, но това би предизвикало вълнения. Тук ставаше дума за свръхсекретно наблюдение. Реши да изчака до понеделник.