— Ти какво мислиш, Найджъл? — попита сър Антъни Плъм.
Ървинг кимна:
— Аз също съм виждал как изглежда чувството за пълен крах, което обзема заловения предател. Васал, Прайм — и двамата бяха слаби, неадекватни мъже, и двамата казаха всичко, когато постройката им се срути. Ако не е Питърс, остава Джордж Беренсън.
— Вече мина месец — оплака се сър Патрик Стриклънд, — наистина трябва да хванем виновния, все едно как.
— Независимо от всичко напълно е възможно и да е някой от персонала на тези двамата — отбеляза сър Пери Джоунс. — Така ли е, мистър Престън?
— Така е, сър.
— Тогава ще трябва да елиминираме съмнението към Джордж Беренсън или да докажем, че е той — каза сър Патрик Стриклънд с известна тревога. — Дори ако се убедим, че е невинен, остава Питърс. Ако той не пропее, връщаме се в начална позиция.
— Може ли да предложа нещо? — каза Престън тихо.
Погледнаха го с изненада. Не беше повикан да прави предложения. Но сър Антъни Плъм беше учтив човек.
— Да, моля — каза той.
— В десетте документа, изпратени анонимно, има една закономерност — каза Престън. Хората около масата кимнаха. — Седем от тях съдържат материали, засягащи разположението на военноморските сили на Англия и НАТО в Атлантика — на север и на юг. Тази част от плановете на НАТО, изглежда, представлява голям интерес за нашата „пробойна“ и „контролите“ му. Ще бъде ли възможно да оставим на бюрото на мистър Беренсън някакъв документ с много привлекателен вкус, така че, ако той е виновният, да се изкуши непреодолимо и да го изнесе?
Около масата поклатиха глави замислено.
— Искаш да кажеш, да го изкараме с дим? — каза сър Бърнард Хемингс. — Ти как мислиш, Найджъл?
— Мисля, че ми харесва. Може и да стане. Можем ли да го направим, Пери?
Сър Пери Джоунс присви устни:
— Дори по-реалистично, отколкото си мислиш. Когато бях в Щатите, стана дума, разбира се, като начална идея и аз не съм говорил никъде за това, че един ден може би ще се наложи да увеличим запасите от храна и гориво на остров Асеншън, така че да зареждаме там и атомните подводници. Американците се заинтересуваха и казаха, че могат да поемат част от разноските, ако могат и те да зареждат там. Нашите подводници няма да има нужда да се връщат чак до Фаслейн, ще престанат и безкрайните демонстрации там, а американците няма да ходят чак до Норфолк, Вирджиния. Мисля, че мога да изготвя една докладна по въпроса, в смисъл че вече сме се договорили, и да я пусна на бюрото на Беренсън и на още трима-четирима други.
— При нормални обстоятелства той би ли видял такъв документ? — попита сър Пади Стриклънд.
— Разбира се — каза Джоунс, — като заместник-шеф на военното снабдяване ядрените подводници също влизат в ресора му. Ще трябва да получи документа заедно с няколко други. Ще бъдат направени някои копия, предназначени само за очи на близки колеги. След това трябва да бъдат върнати и унищожени. Оригиналите се връщат лично на мен.
Съгласиха се. Документът щеше да се окаже на бюрото на Джордж Беренсън във вторник.
Когато излизаха, сър Найджъл Ървинг покани за обяд сър Бърнард Хемингс.
— Добър е този Престън — каза Ървинг, — харесва ми физиономията му. Лоялен ли е към теб?
— Нямам причини да се съмнявам — отговори Хемингс учуден.
Аха, това може би обяснява нещата, мислеше „С“ тайнствено.
Тази неделя, 22, британската министър-председателка прекара в официалната си резиденция в провинцията Чекърс, в графство Бъкингамшир. При пълна секретност тя покани трима от най-близките си съветници в кабинета и председателя на партията да я посетят. Това, което им каза, ги накара да се замислят дълбоко. През юни са навършваха четири години от втория й мандат. Беше решена да спечели трета изборна победа. Икономическите индикатори сочеха спад през есента, придружен от вълна от искания за по-високи заплати. Възможни са и стачки. Тя не желаеше „зимата на недоволството“ от 1978 година, когато вълната от стачки подрони доверието в лейбъристкото правителство и доведе до падането му през лятото на 1979 година, да се повтори.
И нещо повече — сега, когато Съюзът на социалдемократите и либералите не помръдваше от 20% в изследванията на общественото мнение, новата линия на обединение и умереност беше донесла на лейбъристите 37% — шест пункта под консерваторите. И разликата намаляваше. С две думи, тя искаше да насрочи едни неочаквани избори през юни, но без вредните спекулации от 1983 година, които бяха предшествали и ускорили решението й. Внезапна декларация и триседмична избирателна кампания — това искаше тя, и не през 1988 или дори есента на 1987 година, а още това лято.