Тя накара колегите си да мълчат и им каза, че предпочитана дата за нея е предпоследният четвъртък на юни, 18.
В понеделник сър Найджъл Ървинг се срещна с Андреев. Срещата беше дълбоко законспирирана, в ливадите на Хампстед. Наоколо бяха пръснати неговите собствени хора, за да се уверят, че той е сам и не го наблюдават горилите от КР (контраразузнаването) на съветското посолство. Беше чист. Британските служби не следяха движението на съветския дипломат.
Андреев беше „директорски случай“ за сър Найджъл Ървинг. Това се случва рядко, тъй като човек, издигнал се толкова много в кариерата, не се занимава лично с агенти. Изключенията са, когато агентът е много важен или когато е вербуван от директора лично, преди той да стане директор на службата си, а агентът отказва да контактува с когото и да било друг. Така беше и в този случай.
През февруари 1972 година Найджъл Ървинг, тогава просто господин Ървинг, беше началник на базата в Токио. По това време в отдела за борба с терористи бяха решили да разгромят главната квартира на фанатичната, ултралява организация „Фракция Червена армия“, която се намираше в една вила, разположена в снежните склонове на планината Отакине, в местността Асамасо. Всъщност работата свърши националната полицейска агенция, но под командването на страховития шеф на отдела господин Саса, който беше приятел на Ървинг.
Опитът на Ървинг в специалните въздушни сили на Англия се оказа полезен в операцията и някои от съветите му спасиха живота на доста японци. Поради строгата неутралност на страната му господин Саса нямаше как да се отблагодари на Ървинг открито. Но на един дипломатически прием след месец той улови погледа му и кимна по посока на един руски дипломат в другия край на стаята. След това се усмихна и се отдалечи. Ървинг се зае с руснака и откри, че е нов в Токио и че се казва Андреев.
Постави му „опашка“ и разбра, че руснакът съвсем глупаво има тайна любовна връзка с японско момиче, което само по себе си е достатъчно, да изпадне в немилост пред собствените си хора. Естествено японците знаеха всичко това, защото следяха движението на всеки съветски дипломат извън посолството.
Ървин му заложи „сладострастен“ капан, сдоби се с необходимите снимки и звукозаписи и накрая нахълта при него. Руснакът едва не припадна, защото отначало реши, че е разкрит от своите хора. Докато си обуваше панталоните, се съгласи да разговаря с Ървинг. Оказа се солидна плячка. Беше от отдел „Нелегални“ на КГБ, човек на „Направление N“.
Първо главно управление на КГБ, занимаващо се с всички операции в чужбина, се дели на управления, специални отдели и обикновени отдели. Обикновените съветски агенти, работещи под дипломатическо прикритие, са към един от „териториалните“ отдели — с Япония например се занимава Седми отдел. Когато са на работа в чужбина, тези агенти се наричат „Направление PR“ и вършат ежедневната работа — събират информация, установяват полезни контакти, четат технически публикации и т.н.
Но в самото най-тайно сърце на Първо главно управление са „нелегалните“ или „Управление С“, за което няма териториални ограничения. Служителите там обучават и контролират „нелегални“ агенти — тези, които нямат дипломатически имунитет, които работят „под земята“, под дълбоко прикритие, които изпълняват секретни мисии с фалшиви документи. Те оперират извън посолствата.
Независимо от това в резидентурата на КГБ във всяко посолство обикновено има човек от „Управление С“. Тези хора в чужбина са известни като „Направление N“. Те се занимават само със специални задачи, често контролират агенти от местен произход и подпомагат технически новодошлите дълбоко законспирирани агенти от съветския блок.
Андреев беше от „Управление С“. Което е странно, той не беше специалист по Япония, както би трябвало да бъдат всичките му колеги от Седми отдел в посолството. Той беше англоезичен експерт и причината да бъде в Токио беше един сержант от американските военновъздушни сили, който поради уменията си беше прехвърлен от Сан Диего в американо-японската военновъздушна база в Ташикава.
Без да има как да обясни поведението си на началниците в Москва, Андреев се съгласи да работи за Ървинг. Тази идилия беше прекратена, когато сержантът, притиснат повече, отколкото може да издържи, си тегли куршума, доста грозно, в столовата със служебния си пистолет. Андреев се върна светкавично в Москва. Ървин първоначално реши да го „изгори“ още в същия миг, но после размисли.
Тогава Андреев се появи в Лондон. Шест месеца преди това през бюрото на сър Найджъл Ървинг бяха минали няколко нови снимки. Руснакът беше преместен от „Управление С“ в „Направление PR“ — сега беше акредитиран като втори секретар на посолството. Сър Найджъл отново го закачи на „куката“. Андреев нямаше как да не се отзове, но не желаеше да се довери на никой друг, така че остана „директорски случай“.