За изтичането на информация от Министерството на отбраната той не знаеше нищо. Ако наистина имаше агент, по всяка вероятност той е директно под контрола на Москва, чрез нелегален резидент в Англия или чрез един от тримата от „Направление N“ в посолството, но те не биха говорили за такива неща в столовата на чаша кафе. Той лично не беше чул нищо, но каза, че ще държи очите и ушите си отворени. След това двамата се разделиха.
Документът за новите снабдителни бази на атлантическия остров беше раздаден във вторник от сър Перегрийн Джоунс, който го беше подготвил предния ден. На четирима души. Бърти Капстик щеше да влиза в министерството всяка вечер, за да проверява законно направените копия. Престън беше казал на „наблюдателите“, че ако Джордж Беренсън си почеше гърба, трябва да му докладват незабавно. Същото каза на хората в пощата и постави екипа за подслушване на телефона в пълна готовност. След това зачакаха.
8.
Първия ден не се случи нищо. През нощта Капстик и Престън влязоха в министерството, за да проверят фотокопията. Бяха направени седем — три от Джордж Беренсън, по две от двамата други. Четвъртият не беше правил никакви копия.
Вечерта на втория ден Беренсън направи нещо странно. Екипът докладва, че по средата на вечерта е излязъл от дома си и е отишъл до една близка телефонна кабина. Не успели да забележат какъв номер набира, но казал само няколко думи и затворил. Защо, чудеше се Престън, ще трябва да излиза от къщи, за да говори по телефона, след като домашният му апарат работи перфектно? За последното можеше да се закълне, защото го подслушваше.
В четвъртък, на третия ден, Беренсън излезе от работа в обичайното време, спря такси и се отправи към енорията Сейнт Джон. Там, на главната улица с провинциалната й атмосфера, имаше млечен бар. Държавният служител влезе вътре и си поръча сладолед „Сънди“ — един от специалитетите.
Джон Престън седеше в стаята за свръзка в мазето на Корк стрийт и слушаше съобщенията на шефа на екипа за следене. Беше Лен Стюарт от екип „А“.
— Двама от моите са вътре — каза той, — още двама са вън на улицата. Отделно колите.
— Какво прави той? — попита Престън.
— Не виждам — каза Стюарт по личната си радиостанция. — Ще трябва да изчакаме, докато тези отвътре успеят да ми кажат.
В това време Беренсън ядеше сладоледа си в едно сепаре и попълваше кръстословицата в „Дейли телеграф“, който извади от чантата си. Не обърна никакво внимание на двамата обути в джинси студенти, които се сваляха в ъгъла.
След половин час Беренсън поиска сметката си, отиде до касата, плати и си тръгна.
— Сега е навън — съобщи Лен Стюарт, — моите хора останаха вътре. Тръгва нагоре по улицата. Предполагам, че търси такси. Сега виждам моите вътре. Плащат.
— Може ли да ги попиташ какво е правил вътре? — попита Престън. Имаше нещо странно в целия епизод. Сладоледът тук може и да е много добър, но подобен има на много места по пътя на Беренсън от службата до дома му. Защо отиде толкова далеч само за един сладолед?
Отново се чу гласът на Стюарт:
— Идва такси. Той го спира. Чакай, моите излизат отвътре.
Последва пауза. После:
— Изял си е сладоледа и е попълнил кръстословицата. Платил и си тръгнал.
— Къде е вестникът?
— Оставил го е, след като е свършил… чакай… дошъл собственикът и го взел, като разчиствал масата. Сега е някъде в служебните помещения. Ние да го следим ли? Той се движи с таксито.
Престън се замисли трескаво. Хари Бъркиншоу и екип „В“ бяха освободени да почиват няколко дни. Седмици бяха стояли на студа, мъглата и дъжда. Сега разполагаше само с един екип. Ако го раздели на две, изпусне Беренсън и той осъществи контакта си някъде незабелязано, Харкорт-Смит със сигурност ще опъне кожата му да се суши на слънце. Взе решение.
— Лен, остави едната кола да следи таксито. Знам, че не е достатъчно, ако тръгне пеша нанякъде. Все едно, нека останалите ти хора стоят при млечния бар.
— Става — каза Лен Стюарт и изключи връзката.
Престън имаше късмет. Таксито остави Беренсън пред клуба му в Уест Енд и той влезе вътре. Но, мислеше Престън, контактът може да стане и вътре.
Лен Стюарт влезе в млечния бар и стоя вътре с кафе и вестник, докато затвориха. Нищо не се случи. Помолиха го да си тръгне и той го направи. От двете страни нагоре и надолу по улицата четиримата от екипа видяха как персоналът си отива, как собственикът заключва, светлините угасват.