При нормални обстоятелства подходът на КГБ би бил предпазлив — да бъде убит. Но обстоятелствата не бяха нормални. Карол Войтила, първият папа поляк, се бе превърнал в заплаха. Полша бе обзета от безредици — комунистическата власт можеше скоро да бъде съборена от дисидентското движение „Солидарност“.
Самият папа беше посетил страната си и резултатите от съветска гледна точка бяха катастрофални. Налагаше се да го спрат или дискредитират. КГБ отговори на българите — действайте, но ние не искаме да знаем. През май 1981 година с пари, фалшиви документи и пистолет Агджа бе съпроводен до Рим и оставен да действа на своя глава. В резултат много хора загубиха собствените си.
— Според мен — каза Рогов, който като основен автор на плана „Аврора“ беше готов да го защитава — двете операции не могат да се сравняват. Аферата с папата не успя поради три причини: обектът не умря, атентаторът беше заловен жив и най-лошото — нямаше подготвена система за дезинформиране, насочваща следите към италианските или американските крайно десни например. Трябваше да има порой от достоверни сведения, които да докажат пред света, че зад Агджа стои десницата.
Генералният секретар кимна бавно, като стар гущер.
— Сега ситуацията е друга — продължи Рогов, — на всеки етап е възможно даване на заден ход или резервен вариант. Изпълнителят ще бъде съвършен професионалист, който ще се самоубие, преди да бъде заловен. Помощните средства са наглед безопасни и не могат да бъдат свързани със СССР. Изпълнителят не може да оцелее след операцията. Имаме и разработки за твърдото и убедително прехвърляне на вината върху американците.
Генералният секретар се обърна към генерал Марченко.
— Ще стане ли? — попита той.
Тримата се чувстваха неловко. Много по-лесно би било да схванат мнението му и да се съгласят с него. Но той беше непроницаем.
Марченко пое въздух и кимна:
— Изпълним е. Според мен подготовката ще отнеме от десет до шестнадесет месеца.
— Другарю полковник?
Заекването на Филби се усили, докато говореше. Винаги ставаше така, когато беше напрегнат:
— Що се отнася до рисковете, аз не съм най-компетентният, който може да ги прецени. Нито пък въпроса за техническата изпълнимост. Що се отнася до резултата — той без съмнение ще накара повече от десет процента да гласуват за лейбъристите.
— Другарю професор Крилов?
— Аз съм против, другарю Генерален секретар. Според мен той е крайно опасен — като изпълнение и възможни последствия. Освен това представлява пълно нарушение на условията на „Четвъртия протокол“. Ако това се разбере, може да пострадаме всички.
Генералният секретар изглеждаше потънал в мисли и никой не смяташе да го безпокои. Полузатворените клепачи не помръднаха зад блестящите очила около пет минути. Накрая той изправи глава.
— Има ли записки, магнетофонни записи или нещо друго от този план извън тази стая?
— Не — всички бяха единодушни.
— Съберете папките и листата и ми ги дайте! — Когато прибра всичко, той продължи с обичайния си монотонен глас: — Този план е извън всякакви граници безразсъден, безумен, авантюристичен и опасен. Комитетът се разпуска. Върнете се на работните си места и никога повече не споменавайте комитета „Албион“ или плана „Аврора“!
Той още беше на мястото си, когато четиримата потиснати и унижени мъже тръгнаха към вратата. Облякоха палтата си, без да говорят и без да срещат погледите си. Придружиха ги долу до автомобилите.
Всеки се качи в своята кола. В персоналната си волга Филби чакаше шофьора Георгиев да запали мотора, но той не помръдваше. Другите три лимузини се измъкнаха от вътрешния двор, през арката, на булеварда. На стъклото до Филби се почука. Той го свали и видя лицето на майор Павлов.
— Моля, последвайте ме, другарю полковник.
Сърцето на Филби помръкна. Той разбираше, че знае твърде много, че беше единственият чужденец в групата — Генералният секретар се славеше с това, че приключва с нещата веднъж завинаги. Последва майор Павлов в сградата. След още две минути беше въведен повторно в стаята. Старият човек все още беше там, в инвалидния си стол. Покани Филби да седне с жест. Разтреперан, английският предател се подчини.