— Какво наистина мислиш за плана? — попита меко Генералният.
— Ловък, дързък, опасен, но ефективен в случай на успех.
— Той е брилянтен — промърмори Генералният секретар, — влиза в действие. Но под моето ръководство. Тази операция ще бъде единствено моя. И ти ще бъдеш включен в нея.
— Може ли да попитам едно нещо? — осмели се Филби. — Защо аз? Аз съм чужденец. Независимо че съм служил на Съветския съюз през целия си живот и живея тук една трета от него, аз все пак съм чужденец.
— Точно затова. Тук ти нямаш никакво покровителство освен моето. Не би могъл да заговорничиш срещу мен. Ще се сбогуваш с жена си и децата, ще освободиш шофьора. Ще живееш в апартамента за гости във вилата ми в Усово. Там ще сформираш екипа, който ще осъществи „Аврора“. Ще разполагаш с всичко, от което имаш нужда. Нарежданията ще идват от кабинета ми в Централния комитет. Ти лично няма да се явяваш никъде. — Той натисна един звънец под масата: — През цялото време ще работиш под наблюдението на този човек. Вече се познавате.
Вратата се беше отворила. В рамката й стоеше хладното и безразлично лице на майор Павлов.
— Той е високоинтелигентен и много подозрителен — каза с одобрение Генералният, — освен това ми е напълно предан. По една случайност ми е и племенник.
Когато Филби се изправи, за да тръгне с майора, Генералният му подаде късче хартия. Беше съобщение от Първо главно управление, адресирано на вниманието на Генералния секретар на КПСС. Филби го гледаше невярващ.
— Да — каза Първият, — получих го вчера. Няма да имаш на разположение десет до шестнадесет месеца, според прогнозите на генерал Марченко. Изглежда, госпожа Тачър ще направи хода си през юни. Ние трябва да направим нашия една седмица преди това.
Филби изпусна дъха си бавно. През 1917 година бяха достатъчни десет дни, за да се осъществи руската революция. На най-големия предател му даваха деветдесет, за да гарантира английската.
Втора част
9.
Когато Престън кацна на летище „Ян Смътс“ на 13 сутринта, там вече го очакваше шефът на британската база Денис Грей. От терасата го наблюдаваха двама души от НРС, но не се приближиха.
Митническата и паспортната проверка бяха формални и тридесет минути след кацането двамата англичани пътуваха с кола на север, към Претория. Престън наблюдаваше полето с любопитство — никак не приличаше на представите му за Африка. Движеха се по модерна магистрала с шест ленти, от двете страни на която имаше заводи и ферми от европейски тип.
— Запазих ти стая в Бъргърспарк — каза Грей, — в центъра на града. Разбрах, че предпочиташ да не спиш в резиденцията.
— Да — каза Престън. — Благодаря ти.
— Първо ще се настаниш. Имаме среща със „Звяра“ в единадесет.
Немного любезният прякор първоначално принадлежеше на генерал Ван дер Берг — полицейски генерал и шеф на бившето Бюро за държавна сигурност. След така наречения скандал „Мълдъргейт“ през 1979 година нещастният брак между разузнаването и службите за вътрешна сигурност бил разтрогнат за голямо облекчение на професионалните разузнавачи и службата за чужбина, които били непрекъснато поставяни в неудобно положение от боксьорската тактика на бюрото.
Разузнаването било реорганизирано под наименованието „Национална разузнавателна служба“ и оглавено от генерал Хенри Пиенаар, дотогава шеф на военното разузнаване. Макар и да не бил разузнавач през целия си живот като сър Найджъл Ървинг, той бил военен, а не полицай и службата му във военното разузнаване го научила, че има и други начини да убиеш котка, освен да я удариш с тъп предмет. Генерал Ван дер Берг се пенсионирал и останал винаги готов да обясни на тези, които искат да го слушат, че „Божията ръка го води“. Не съвсем любезно англичаните прехвърлили прякора върху генерал Пиенаар.
Престън се регистрира в хотела, взе душ, избръсна се и в десет и половина се срещна с Грей във фоайето. Оттам с колата отидоха до Юниън Билдинг.
Юниън Билдинг е сградата, в която се помещава по-голямата част от управлението на страната. Тя е огромна, дълга, жълтеникавокафява, облицована с варовик. От дългата 400 метра фасада излизат четири издатъка, подпрени на колони. Разположена е в центъра на Претория върху един хълм и е обърната на юг към долината, по продължение на която минава улица „Керк“. От подножието на сградата се вижда цялата долина и пустошта отвъд, увенчана с ниската каменна маса на паметника „Воотрекър“.
Денис Грей се легитимира на входа и каза за срещата. След малко дойде млад служител и ги заведе в кабинета на генерал Пиенаар. Той се намираше на последния етаж в западното крило на сградата. Служителят ги поведе по безкрайни коридори с дървени ламперии и стени, покрити с, изглежда, стандартния за южноафриканските държавни учреждения кафявокремав мотив. Кабинетът на генерала се намираше в края на последния коридор на третия етаж. Отляво имаше стая, в която работеха две секретарки, а отдясно беше кабинетът на двама офицери от службата.