— Разбира се. Ще позвъня да донесат.
Престън продължи да чете.
Скоро разбрахме, че от тигана сме скочили в огъня — само дето не беше огън, а замръзващ ад, с температури, през нощта достигащи до минус 30°С. В ботушите краката ни бяха увити с хартия, но шинелите не ни пазеха от студа. След два дни бяхме толкова отслабнали, че бяхме готови да се предадем.
Втората нощ спахме в една полуразрушена плевня, където по едно време ни събудиха с ритници. Мислехме, че са германци, но понеже разбирах малко немски, се убедих, че не са. Бяха поляци. Бяхме открити от група полски партизани. За малко щяха да ни разстрелят като германски дезертьори, но аз изкрещях, че сме англичани, и единият от тях като че ли ме разбра.
Изглежда, докато повечето от градските жители на Бреслау и Ламсдорф са етнически германци, в селата живеят повече поляци, които с напредването на руската армия образуваха партизански групи, за да пречат на отстъплението на германците. Имаше две партизански движения — на комунистите и на католиците. Ние имахме късмет да попаднем в ръцете на католици. Тази тежка зима, когато руските оръдия вече се чуваха в далечината, ние останахме при партизаните. През януари обаче другарят ми се разболя от пневмония, опитах се да му помогна, но без лекарства той почина. Погребахме го е гората.
Престън дъвчеше сандвича си замислен. Забеляза, че остават само няколко страници.
През март 1945 г. руската армия завзе нашите територии. По пътищата в равнината се чуваха танковете им, отправени на запад. Поляците решиха да останат в планината. Аз не можех повече да издържам и те ми показаха пътя и една сутрин с ръце над главата се предадох на група руски войници.
Първо помислиха, че съм германец, и за малко да ме убият. Но поляците ме научиха да крещя „английски“, което и направих. Насочиха пушките си към мен и извикаха офицер. Той не знаеше английски, но видя военните ми знаци и се усмихна. Надявах се скоро да мога да се прибера у дома, но останах излъган, защото ме предадоха на НКВД.
Следващите пет месеца прекарах във влажни и студени единични килии и с мен се отнасяха брутално. Бях подложен на усилени разпити с цел да призная, че съм шпионин, но не признавах и те ме хвърляха обратно в килията съвсем гол. Към края на пролетта войната в Европа свършваше, но аз не знаех това; здравето ми се влоши и ме оставиха да спя на сламеник, като малко подобриха и храната ми, която въпреки това според нормалните разбирания не ставаше за ядене.
Тогава, изглежда, се бяха споразумели по върховете, през август 1945 г. ме качиха на един камион и след дълго пътуване ме предадоха на английската армия в Потсдам. Не мога да опиша колко добре се отнесоха с мен англичаните. Настаниха ме във военната болница в Билефелд и след престоя ми там ме изпратиха в Англия. Прекарах още три месеца в болницата „Килърн“ на север от Глазгоу и накрая, през декември 1945 г., се качих на кораб за Кейптаун, където пристигнах към края на януари тази година.
В Кейптаун научих за смъртта на баща ми, единствения ми роднина. Новината толкова ме потресе, че здравето ми отново се влоши и прекарах още два месеца в болница — военната болница „Уинбърг“ в Кейптаун.
Сега съм изписан от болницата и имам документ за нормално здраве, който прилагам към кандидатурата си за работа във външното министерство на Южна Африка.
Престън затвори папката и Вилоен го погледна.
— Е — каза южноафриканецът, — оттогава кариерата му се развива нормално и безупречно, макар и немного бляскаво. Достигнал е ранг първи секретар. Бил е на служба в осем страни, до една прозападни. Не са малко, но той е ерген и това улеснява преместванията му. Само от посланиците малко или много се очаква да имат съпруга. Все още ли смятате, че се е „вмирисал“?
Престън повдигна рамене.
Вилоен се наведе напред и потупа папката:
— Нали виждате какво са му направили руските копелета? Ето защо мисля, че грешите, мистър Престън. Той обича сладолед и е набрал номера погрешно. Съвпадение.
— Може би — каза Престън. — Все пак има нещо странно в биографията му.
Капитан Вилоен поклати глава:
— Проучваме тази папка още откакто сър Найджъл Ървинг се свърза с генерала. Прегледахме я многократно. Данните са абсолютно точни. Всички имена, дати, места, военни лагери, военни части, всички подробности съвпадат. Дори това, което са отглеждали в долината Моцеки преди войната. Местните хора го потвърдиха. Сега там отглеждат домати и авокадо, но тогава са гледали тютюн и картофи. Никой не би могъл да съчини такава история. Така че, ако е бил завербуван, в което се съмнявам, това трябва да е станало в чужбина.