— Не съвсем. По-важен е албумът — каза Престън.
Тя беше озадачена.
— Горе на тавана има една кутия със стари боклуци. Качвах се там, след като той умря. Документи и неща от учителстването му.
Андрийс Вилоен се качи и след малко я донесе. На дъното, под пожълтелите хартии, беше семейният албум на семейство Марайс. Престън го разгледа бавно. Всичко беше на мястото си — и хубавата младоженка през 1920 година, и срамежливо усмихнатата майка през 1930, намръщеното момче, яхнало първото си пони, а до него бащата, стиснал лула между зъбите и едва прикриващ гордостта от сина си, а пред тях на тревата един ред зайци. Накрая имаше снимка на момче в екип за крикет, хубаво момче на седемнадесет, готово да вкара топката във вратичката. Имаше надпис: „Яни, капитан на отбора по крикет. Меренски, 1943 г.“ Последната снимка.
— Може ли да задържа това? — попита Престън.
— Разбира се — каза мисис Уинтър.
— Покойният ви брат говорил ли ви е за Марайс?
— Понякога. Дълги години те бяха добри приятели.
— Казвал ли ви е от какво е починал?
Тя се намръщи:
— Не ви ли казаха адвокатите? Старият Седрик трябва да си е загубил акъла. Блъснало го е нещо и виновният е избягал. Юуп ми каза. Бил спрял да смени спукана гума и го блъснал камион сигурно. Навремето се смяташе, че е бил някой пиян „брикет“. Ооо, вече не трябва да казвам такива думи… — Ръката й се издигна към устата и тя погледна Вилоен смутено. — Е, никога не откриха кой го е направил.
По пътя назад те минаха покрай гробището. Престън помоли Вилоен да спре. Мястото беше спокойно и тихо, високо над града, осеяно с борчета и кипариси и оградено от жив плет. В средата растеше голямо дърво с разцепен ствол. На единия край намериха покрития с мъх надгробен камък. Престън изчисти мъха и прочете надписа: „Лорънс Марайс, 1879 — 1946. Обичан съпруг на Мери и баща на Ян. Вовеки с Бог.“
Престън отиде до цъфналия плет, откъсна едно цвете и го постави пред плочата. Вилоен го гледаше учудено.
— Претория, мисля — каза Престън.
Докато се изкачваха нагоре, Престън се обърна назад. Тъмни сиви облаци се бяха събрали над дефилето и вече скриваха градчето и неговата зловеща тайна, известна само на един англичанин на средна възраст, седнал в отдалечаваща се кола. Облегна се и заспа.
Тази вечер Харолд Филби беше придружен до всекидневната на Генералния секретар, където той го очакваше. Постави пред него няколко документа.
Съветският лидер ги прегледа и ги остави на масата.
— Не участват много хора — каза той.
— Позволете да отбележа две неща, другарю Генерален секретар. Първо, поради абсолютната поверителност на плана „Аврора“ реших, че е разумно да сведем броя на участниците до възможния минимум. Тъй като всеки ще знае само колкото е необходимо, истинските ни намерения ще са известни на още по-тесен кръг. Второ, поради крайно ограниченото време ще трябва да съкратим някои неща. Седмиците, дори месеци, нужни за подготовка за такава важна операция, ще трябва да се сведат до дни.
Генералният секретар кимна бавно:
— Обясни защо са тези хора.
— Ключът на цялата операция е „Изпълнителя“. Това е човекът, който ще влезе в Англия, ще прекара там няколко седмици като англичанин и накрая ще приведе в изпълнение плана „Аврора“.
Необходимите му неща ще прекарат дванадесет куриери. Те ще трябва да ги пренесат през границата — през пропускателен пункт или в отделни случаи — не. Никой няма да знае какво пренася и защо. Всеки ще запомни място и време на среща и на още една резервна — в случай на неуспех първия път. Всеки ще предаде пратката лично на „Изпълнителя“ и незабавно ще се върне на наша територия, където ще бъде поставен незабавно под карантина. Ще има и още един човек освен „Изпълнителя“, който няма да се завърне. Никой от двамата няма да знае това.
Куриерите ще ръководи „Изпращача“, който ще отговаря за доставката на вещите в страната и ще осигури получаването им от „Изпълнителя“. На него пък ще помага „Снабдителя“, който ще осигури материалите. Той ще има четирима подчинени, всеки с тясна специалност.
Единият ще осигури документи и превоз за куриерите, вторият ще се сдобие с технологиите, третият ще осигури произведените детайли и четвъртият ще отговаря за комуникациите. От основно значение е да имаме връзка с „Изпълнителя“, който трябва да ни информира за работата си, проблемите и преди всичко за момента, в който ще бъде оперативно готов. Ние от своя страна трябва да сме в състояние да му съобщим за евентуални промени в плана и, естествено, да дадем заповед за изпълнението му.