— Нищо, мила.
Виждаше, че е замислен за нещо. Знаеше, че не бива да настоява, приближи се до него и го целуна:
— Моля те, не пий прекалено довечера у Блейк.
Всъщност той смяташе да си позволи един последен гуляй. Пияница, откакто се помни, който обикновено започне ли да пие, не спира, докато не падне, той многократно беше пренебрегвал съветите на лекарите. Бяха го накарали да остави цигарите и това беше достатъчно лошо. Но не и алкохола — знаеше, че ще може да престане, когато пожелае, и знаеше, че ще трябва — за известно време след празненството тази вечер.
Спомни си забележката, направена на вечерята при Крючков, и мислите, които я бяха предизвикали. Той знаеше какво става и какви са намеренията дълбоко в ядрото на Британската лейбъристка партия. Други бяха получили сведенията, които той беше проучвал през годините и които сега му предоставяха като един вид услуга. Но само той можеше да съедини късчетата в едно цяло, да го съобрази с психиката на англичаните и да получи истинската картина. Ако искаше да бъде справедлив към идеята, оформяща се в ума му, той трябваше да опише с думи тази картина, да подготви за съветския лидер един от най-добрите си доклади. В края на седмицата би могъл да изпрати Ерита и децата на дачата. Сам в апартамента, можеше тогава да започне. Преди това — един последен гуляй.
Единия час между девет и десет Джим Ролингс прекара в друга, по-малка наета кола пред Фонтеной Хаус. Беше с чудесно ушит вечерен костюм и не биеше на очи. Наблюдаваше светлините в прозорците по високите етажи. Апартаментът, който го интересуваше, беше тъмен, разбира се, но с радост забеляза, че тези над него и под него светят. И в двата, ако се съдеше по появяващите се на прозорците гости, новогодишното празненство беше започнало.
В десет, след като паркира дискретно колата в една странична уличка, той влезе във входа на Фонтеной Хаус. Толкова много хора влизаха и излизаха тази вечер, че вратата изобщо не беше заключена. Във фоайето, точно както беше казал Били Райс, вляво се намираше стаята на портиера. Вътре нощната смяна гледаше портативния си японски телевизор. Той стана и се приближи до гишето и сякаш искаше да го заговори.
Ролингс носеше бутилка шампанско, украсена с голяма панделка. Той махна с ръка в пиянски поздрав:
— Добър вечер. А… и честита Нова година!
Ако възрастният портиер беше тръгнал да го пита кой е или къде отива, сега явно размисли. Поне в шест апартамента имаше гости. Поне половината от тях нямаха списък на поканените, как би могъл той да проверява?
— Аа, благодаря ви, сър. Честита Нова година, сър — извика той, но гърбът на вечерния костюм вече беше отминал по коридора. Върна се към филма си.
Ролингс се качи по стълбите до първия етаж и след това взе асансьора до осмия. В десет и пет беше пред вратата, която му трябваше. Както беше казал Били, отвън нямаше звънец и бравата беше „Чъб“. Имаше още една, спомагателна брава „Йейл“, на двадесетина сантиметра над другата, за ежедневна употреба.
Бравите „Чъб“ имат всичко 17 000 комбинации. Това са брави с пет щифта, но не представляват непреодолимо препятствие за опитен човек, тъй като само първите два и половина от тях трябва да бъдат установени точно, другите два са същите, но в обратен ред, за да може ключът да отключва и от другата страна на вратата.
След като напусна училище на шестнадесет, Ролингс прекара десет години в железарския магазин на чичо си Албърт. За стареца това беше прилична фасада, той самият беше добър касоразбивач навремето си. Това даде на жадния за знания Ролингс достъп до всички известни на пазара брави и повечето от по-малките сейфове. След десет години непрекъсната практика и под умелото ръководство на чичо Албърт нито една от произвежданите ключалки не можеше да му се опре. От джоба на панталона си извади връзка с дванадесет шперца, всички изработени в неговата работилница. Избра и изпробва три от тях, спря се на шестия от връзката. Вкара го в ключалката и започна да напипва точките на напрежение. След това извади от джоба си калъф с плоски стоманени пили и започна да стърже мекия метал на шперца. След десет минути беше готов с профила на първите два и половина щифта. След още петнадесет изработи същия профил в обратен ред. Вкара готовия ключ в ключалката и го завъртя бавно и внимателно.
Ключът стигна до края. Ролингс изчака шестдесет секунди, в случай че лепилото на Били не е хванало. Не се чу нищо.
Въздъхна и се залови с другата ключалка, този път с тънко, стоманено острие. Отне му около минута и вратата тихо се отвори. Беше тъмно, но светлината от стълбището му позволяваше да види очертанията на антрето. Беше около осем стъпки, квадратно и на пода имаше мокет.