Выбрать главу

— Ийст Лъндън. Можем ли да отидем дотам?

Капитанът въздъхна:

— Не бих го направил. Това е на стотици мили. Ние сме голяма страна, мистър Престън. Ако настоявате, утре ще отидем със самолет. Ще се обадя да ни чака полицейска кола и шофьор.

— Без отличителни белези, моля — каза Престън. — И шофьор в цивилни дрехи.

Въпреки че главната квартира на КГБ е в центъра, на площад Дзерджински № 2, и сградата не е малка, тя не побира дори и част от някое от главните управления, отдели и секции, които съставят тази огромна организация. Нейните части са пръснати навсякъде.

Първо главно управление се намира в Ясенево, на външното околовръстно шосе, почти в южния край на града. Почти цялото се помещава в модерна сграда от метал и стъкло под формата на трилъчева звезда като емблемата на „Мерцедес“.

Строена е от финландци по договор и първоначално е била предвидена за външния отдел на ЦК на КПСС. При завършването обаче хората от външния отдел не я харесали и пожелали да останат по-близо до центъра на Москва, така че била дадена на КГБ. За Първо главно управление тя беше много подходяща — далеч от града и любопитните погледи.

Служителите там работят под „прикритие“ дори в собствената си страна. Тъй като много от тях ще заминават в чужбина (или вече са били) като дипломати, последното нещо, от което имат нужда, е някой шумен турист да ги види как излизат от главната квартира и да ги снима с най-обикновен фотоапарат.

Но към Първо управление има още едно, при това толкова секретно, че дори не се намира в Ясенево. Ако Първо главно управление е „секретно“, то „С“, или управлението на „нелегалните“, е „строго секретно“. Работещите не само не се срещат с колегите си от Първо главно, те не се срещат и помежду си. Те се обучават и инструктират строго индивидуално — само инструкторът и обучаваният. И не се подписват сутрин в присъствената книга, както колегите си.

Причината е проста — руснаците имат патологична мания за секретност и това не е от комунистически времена, отива назад в миналото, още в дните на царството. „Нелегалните“ са мъже и понякога жени, които преминават строга подготовка за живот в чужбина под най-дълбоко прикритие.

И все пак доста от тях са били залавяни и са издавали всичко, което знаят, други са бягали на Запад с цялата им достъпна информация. Ето защо колкото по-малко знаят, толкова по-добре. Очевидно е, че не може да се издаде това, което не се знае.

Затова „нелегалните“ са настанени в малки апартаменти в Москва и единственото им занимание са инструктажите и тренировките. За да бъде по-близо до „момчетата“ си, шефът на отдела има канцелария в „Центъра“ на площад Дзерджински. Тя е на шестия етаж, три етажа над председателя Чебриков и два над първите му заместници, генералите Цинев и Крючков.

В тази непретенциозна „Светая Светих“ в сряда, 18 март, следобед, докато Престън разговаряше с Левинсън, влязоха двама мъже и представиха исканията си на шефа на „нелегалните“, намусен стар ветеран, прекарал целия си разумен живот дълбоко законспириран. Той не хареса това, което му показаха.

— Само един човек отговаря на условията — неохотно се съгласи той. — Той е великолепен.

Единият от хората на ЦК извади малко картонче.

— Тогава, другарю генерал, ще го освободите от настоящите му задължения и ще му наредите да се яви на този адрес.

Генералът кимна мрачно. Знаеше адреса. Той си припомни отново пълномощията на двамата. Наистина бяха от ЦК и макар да не беше изрично посочено, той не се съмняваше кой ги праща. Въздъхна безпомощно. Трудно е да загубиш най-добрия агент, когото някога си обучил, наистина изключителен, но не можеше да направи нищо срещу тази заповед. Той беше офицер. Не беше негова работа да обсъжда заповедите. Той натисна едно копче на интеркома.

— Предайте на майор Валерий Петровски да дойде при мен.

Първият за деня самолет за Ийст Лъндън пристигна навреме на Бен Шуман — малкото, подредено, синьо-бяло летище, което обслужва четвъртия по големина град и морско пристанище в Южна Африка. Шофьорът ги посрещна в чакалнята и ги поведе към един обикновен форд на паркинга.

— Накъде, капитане? — попита полицаят.

Вилоен кимна към Престън.

— Железопътното управление. Административната сграда.

Шофьорът кимна и потегли. Модерната жп гара на Ийст Лъндън е на Флийт стрийт, а точно срещу нея има един стар комплекс от занемарени едноетажни постройки в зелено и кремаво — това са канцелариите на администрацията.

Вълшебната карта на Вилоен ги заведе веднага при директора на финансовия отдел. Той изслуша въпросите на Престън.