Тези пътувания се правеха само за да се запознаят бъдещите „нелегални“ с нещата, които един ден щяха да видят пак, най-обикновените неща — откриването на сметка в банката, изучаването на метрото в Лондон, да се научат какво да правят, когато някой шофьор одраска колата им, и най-вече за да поддържат езика си на ниво.
Филби знаеше, че човекът пред него не само говори без никакъв акцент, но още умее да имитира четири местни диалекта и безпогрешно владее уелски и ирландски. Той самият заговори на английски:
— Седнете. Аз само ще ви опиша задачата в най-общи линии. Подробностите ще ви разкрият други. Времето ще бъде малко. Отчайващо малко. Ще трябва да възприемате по-бързо от когато и да било досега.
Докато разговаряха, Филби осъзна, че той самият, след тридесет години отсъствие от страната си, въпреки че четеше всички английски вестници и списания, има нужда от практикуване на езика, че говори старомодно и сковано. Младият руснак говореше като съвременен англичанин.
На Филби му трябваха два часа, докато опише плана „Аврора“ и нещата, които той включва. Петровски попиваше подробностите. Дързостта на начинанието го изумяваше и вълнуваше.
— Следващите няколко дни ще прекарате с един екип от четирима души. Те ще ви съобщят много имена, дати, места, часове за свръзка и срещи, резервни варианти и така нататък. Ще запаметите всичко. Единственото нещо, което можете да вземете, е кочан бланки за еднократно закодиране. Е, това е.
Петровски кимна:
— Казах на другаря Генерален секретар, че няма да се проваля. Ще стане според изискванията и навреме. Ако пристигнат компонентите, ще стане.
Филби се изправи:
— Добре тогава. Сега ще ви закарат до мястото в Москва, където ще бъдете до заминаването.
Докато Филби прекосяваше стаята, Петровски се стресна от едно силно „гууу“, което дойде откъм ъгъла. Той погледна и видя един голям кафез, в който имаше красив гълъб с шиниран крак и ги гледаше. Филби се обърна с извиняваща се усмивка.
— Наричам го Скок-подскок — каза той, докато набираше номера на майор Павлов. — Миналата зима го намерих на улицата със счупено крило и крак. Крилото се оправи, но кракът още не.
Петровски отиде до кафеза и прекара нокът през металните пръчки. Гълъбът отиде в далечния край. Влезе майор Павлов. Както обикновено, той не каза нищо, просто прикани с жест Петровски да го последва.
— До нови срещи. Желая ви щастие — каза Филби.
Членовете на комитета „Парагон“ прочетоха доклада на Престън.
— Така — каза сър Антъни Плъм, за да открие дискусията. — Вече знаем какво, къде, кога и кой. Все още не знаем защо?
— Нито колко — намеси се сър Патрик Стриклънд. — Дори не сме започнали да преценяваме вредите, а ще трябва да уведомим съюзниците, независимо че от януари досега нищо съществено не е изнесено с изключение на фиктивния документ.
— Съгласен — каза сър Антъни. — Господа, ще трябва всички да признаем, че повече време за разследване няма. Какво ще правим с този човек? Някакви идеи? Брайън?
Брайън Харкорт-Смит представляваше MI5 сам. Подбираше думите си внимателно.
— Ние сме на мнение, че с Беренсън, Марайс и свръзката Беноти кръгът се затваря. На нашата служба й се струва, че в този кръг не може да участват повече лица. Смятаме, че поради важността на Беренсън самият кръг е изграден само заради него.
Около масата кимнаха в знак на съгласие.
— Някакви препоръки? — попита сър Антъни.
— Да ги арестуваме и да приключим дейността им — каза Харкорт-Смит.
— Тук е намесен чужд дипломат — противопостави се сър Хюбърт Вилиърс от вътрешно министерство.
— Мисля, че Претория ще вдигне имунитета в този случай. Досега генерал Пиенаар сигурно е докладвал на господин Бота. Те несъмнено ще искат да си поприказват с Марайс, след като ние свършим.
— Това, изглежда, решава въпроса — каза сър Антъни. — Ти какво ще кажеш, Найджъл?
Сър Найджъл Ървинг гледаше тавана, потънал в мисли. Въпросът сякаш го сепна.
— Чудя се — каза той. — Ще ги арестуваме, а после какво?
— Разпит — каза Харкорт-Смит. — Можем да оценим щетите и да информираме съюзниците за унищожаването на канала, това ще подслади малко хапката.
— Да — каза сър Найджъл, — добре. А след това?
Той се обърна към секретарите на трите министерства и на кабинета:
— Според мен имаме четири възможности. Можем да арестуваме Беренсън и да го обвиним официално в нарушаване на закона за държавната тайна, което и ще трябва да направим, ако използваме този вариант. Но всъщност дали имаме обвинение, което ще издържи в съда? Ние знаем, че сме прави, но можем ли да защитим правотата си пред една първокласна правна защита? Освен всичко останало един арест и обвинение ще предизвикат скандал, който няма как да не се отрази на правителството.