Сър Мартин Фланъри, секретарят на кабинета, разбра за какво става дума. За разлика от останалите присъстващи той знаеше за намерението на министър-председателката за провеждането на скорошни избори. Като дългогодишен държавен служител от старата школа сър Мартин беше абсолютно лоялен на сегашното правителство, както навремето е бил и на предните три, две от тях лейбъристки. Той би бил лоялен на всяко демократично избрано правителство. Сега присви устни.
— След това — продължи сър Найджъл — бихме могли да оставим Беренсън и Марайс на местата им и да им пробутваме обработени документи. Но това не би продължило дълго. Беренсън има достатъчно опит и знания, за да се заблуди толкова лесно.
Сър Перегрийн Джоунс кимна. Знаеше, че тук сър Найджъл е прав.
— Или можем да хванем Беренсън и да го накараме да сътрудничи при оценката на щетите, като му гарантираме съдебен имунитет. Аз лично мразя този тип сделки с предатели. Човек никога не знае дали са казали цялата истина или само част от нея, както Блънт. И винаги в края на краищата избухва дори по-лош скандал.
Сър Хюбърт Вилиърс, към чието министерство са съдиите на Нейно величество, се смръщи в знак на съгласие. Той също мразеше гарантирането на имунитет, а както и всички останали, знаеше, че министър-председателката е на същото мнение.
— Изглежда, че остава възможността да бъде задържан без съд и подложен на интензивен разпит — продължи шефът на MI6. — С една дума — трета степен. Може би съм старомоден, но никога не съм имал доверие в такива неща. Той може да признае за петдесет документа, но и до смъртта му можем да не разберем дали не е имало още петдесет.
За малко настъпи тишина.
— Всички тези възможности са доста неприятни — съгласи се сър Антъни Плъм. — Струва ми се, ще трябва да приемем предложението на Брайън, ако няма други.
— Може би има още една възможност — каза сър Найджъл меко. — Беренсън да е бил вербуван под „фалшив флаг“.
Повечето присъстващи знаеха какво означава фразата, но сър Хюбърт Вилиърс от вътрешното министерство и сър Мартин Фланъри присвиха вежди в недоумение.
Сър Найджъл обясни:
— Става дума за вербуване, при което на разработвания се обяснява, че ще работи за една държава, а всъщност сведенията му ще се използват от друга. Израелците са особено добри в този подход. Сред тях има хора, които могат да минат за принадлежащи към всякакви националности. Досега са осъществили доста забележителни „ужилвания“.
Например някой лоялен западен германец, който работи в Близкия изток, се прибира в отпуск и за него се лепват двама, също германци, които по безспорен начин му доказват, че работят за германското разузнаване. Разказват му например история, според която французите, работещи на същия обект в Ирак, предават технологични линии, изрично засекретени от НАТО, с цел да получат по-големи търговски поръчки в бъдеще. Ако нашият човек иска да помогне на страната си, ще трябва да съобщава какво става там. Като патриот той се съгласява и продължава с години да работи за Ерусалим. Случвало се е много пъти.
— Ние всички сме чели досието на Беренсън, докато ни призлее, но от него е ясно, че подобен подход е възможно да му е приложен.
При споменаването на досието няколко души кимнаха в знак на съгласие. Беше започнал кариерата си във външното министерство веднага след университета. Беше получавал три поста в чужбина и кариерата му в дипломатическия корпус беше протекла нормално, макар и не бляскаво.
В средата на шестдесетте се беше оженил за лейди Фиона Глен и скоро след това беше получил назначение в Претория, където съпругата му го последвала. Вероятно там, обкръжен от традиционното и безгранично гостоприемство на страната, у него се е развило чувството за привързаност и възхищение от Южна Африка. Тези неприкрити чувства едва ли са били приети добре тогава — в Англия е имало лейбъристко правителство, а в Родезия е бушувало въстание.
Когато през 1969 година се е завърнал в Англия, вероятно е дочул, че се канят да го изпращат в някоя, по-небудеща противоречия страна, например Боливия. Мъжете около масата можеха само да предполагат, но имаха основание за това, че лейди Фиона, вече свикнала със страната, е тропнала здраво с крак при мисълта, че може да изостави любимите си коне и нови приятели, за да прекара три години някъде из Андите. Независимо от причината Джордж Беренсън беше поискал да бъде прехвърлен в отбраната, което се счита за понижение. При състоянието на жена му обаче му е било все едно. След като от него са били премахнати ограниченията на Форин офис, той е станал член на няколко проюжноафрикански общества, в които обикновено членуват хора от десницата.