— Найджъл, как я караш?
Шефовете на двете разузнавателни служби имаха на разположение цял час преди обяд, така че след обикновената размяна на любезности те седнаха, за да обсъдят проблема, заради който генералът беше дошъл в тази извънградска къща, поддържана от MI6 за високопоставени гости, пътуващи инкогнито.
До вечерта сър Найджъл Ървинг беше получил съгласието, което търсеше. Южноафриканците щяха да оставят Ян Марайс на мира, за да може сър Найджъл да проведе операцията си чрез Джордж Беренсън, при положение че той поеме топката.
Англичаните щяха да поставят Марайс под пълно наблюдение — те поемаха отговорността да не допуснат агентът да се спаси с бягство в Москва, тъй като в Южна Африка също имаха да оценяват щети — с четиридесетгодишна давност.
Споразумяха се още, че след приключването на операцията Ървинг ще информира Пиенаар. Марайс ще бъде повикан у дома, англичаните ще го „настанят“ в южноафриканския самолет, а хората на Пиенаар ще го арестуват, след като той излети, тоест на тяхна суверенна територия.
След вечеря сър Найджъл се извини — колата му го очакваше. Генералът щеше да прекара нощта, да направи някои покупки в Уест Енд на следващия ден и да вземе вечерния полет обратно.
— Само не го изпускай — каза Пиенаар, когато изпращаше сър Найджъл на вратата. — Искам това копеле при мен до края на годината.
— Ще го имаш. Само не го подплашвай междувременно.
Докато шефът на НРС обикаляше Бонд стрийт, за да купи нещо за жена си, Джон Престън беше в кабинета на Брайън Харкорт-Смит в „Чарлс“. Заместник-директорът беше преизпълнен със стремеж да му достави удоволствие.
— Е, Джон, смятам, че поздравленията бяха заслужени. Комитетът беше силно впечатлен от разкритията ти в Южна Африка.
— Благодаря, Брайън.
— Наистина. Отсега нататък комитетът ще поеме нещата. Не знам какво точно ще бъде направено, но Тони Плъм ме помоли да ти предам личните му поздравления. Сега… — той разтвори широко ръце и се подпря на плота на бюрото — към бъдещето.
— Бъдещето ли?
— Виждаш ли, аз имам малка дилема… Ти се занимаваш с този случай вече осем седмици, част от времето прекара на улицата с „наблюдателите“, част — в мазето на „Корк“, а сега и в Южна Африка. През това време с отдела ти се занимаваше твоят заместник, младият Марч, и трябва да отбележа, че се справяше много добре. Та сега се питам — какво да правя с него? Не мисля, че ще е много честно да го върна отново на втора позиция — в края на краищата той обиколи всички министерства, направи някои много ценни препоръки и една-две положителни промени.
Естествено, мислеше Престън. Марч беше млад натегач, едно от протежетата на Харкорт-Смит.
— Както и да е. Ти си в този отдел от десет седмици и това е много малко време, но сега, след като се покри със слава от операцията, мисля, че е време да те придвижа по-нататък. Разговарях с „Кадри“ и, за щастие, Кранли от „С.5 (С)“ ще се пенсионира преждевременно в края на седмицата. Знаеш, жена му е болна от известно време и той иска да я заведе в провинцията. Така че той си отива. Смятам, че мястото ще те удовлетвори?
Престън се замисли. „С.5 (С)“?
— Пристанища и летища? — попита той.
Пак допълващи функции. Емиграционната служба, митницата, специалният отдел, отделът за тежки престъпления, отделът за борба с наркотиците — те всички патрулираха по пристанищата и летищата и се стремяха да предотвратят проникването на нежелани особи или на незаконни товари в страната. Престън подозираше, че „С.5 (С)“ се занимава с тези, които не попадат в обсега на горните служби.
Харкорт-Смит вдигна поучителен пръст:
— Службата е отговорна, Джон. Главната задача е да се следи за проникване на агенти и куриери от съветския блок и така нататък. Ще бъдеш непрекъснато в движение, ти обичаш това, нали?
И настрана от главната квартира, докато продължава борбата за директорския пост, помисли Престън. Знаеше, че е човек, подобен на Бърнард Хемингс, и че Харкорт-Смит осъзнава това. Помисли си да протестира, да поиска среща със сър Бърнард, да защити оставането си там, където е.
— Както и да е, искам да опиташ. Управлението е в „Гордън“, няма да се местиш далеч.
Престън разбра, че са го надиграли. Харкорт-Смит повече от половината си живот беше отработвал системата на управлението. Поне отново ще се занимавам с истинска работа, пък била тя и „полицейска“, мислеше той.
— Ще започнеш в понеделник сутринта — каза Харкорт-Смит.
В петък майор Валерий Петровски влезе тихомълком в Англия. От Москва той взе самолет за Цюрих, с шведски паспорт, там го изпрати в запечатан плик на адреса на една квартира на КГБ, прие швейцарско поданство, осигурено му в един плик, оставен в пощата на летището. От Цюрих излетя за Дъблин.