Беренсън вече не беше блед, беше пепелявосив. Когато махна ръцете от лицето си, изглеждаше много състарен.
— Има ли нещо, каквото и да е, което да направя?
Сър Найджъл вдигна рамене, сякаш за да му покаже, че вече никой не може да направи каквото и да било. Той реши да бръкне в раната още по-дълбоко.
— Разбира се, някои хора са на мнение, че се налага незабавен арест. И на двама ви с Марайс. Той вече няма имунитет от Претория. Съдебните ви заседатели ще са от средната класа, на средна възраст, Съветът на короната ще се погрижи за това. Ще са честни хора, безхитростни. Вероятно въобще няма да повярват на версията за „фалшиво“ вербуване. Ще става дума за доживот, а на твоята възраст това значи живот, прекаран в Паркхърст или Дартмур.
Той го остави да асимилира за няколко секунди.
— Случи се така, че успях за малко да успокоя духовете. Има и друг начин…
— Сър Найджъл, ще направя всичко… наистина всичко!
Колко си прав, мислеше шефът, само ако знаеше колко си прав.
— Ще направиш три неща — каза той гласно. — Първо, продължаваш да ходиш в министерството, сякаш нищо не се е случило, ще поддържаш нормалната фасада, ще правиш каквото правиш винаги и няма да позволиш и най-малката вълничка да разклати повърхността на водата.
Второ, тук, в този апартамент, ще ни помогнеш да оценим вредата, която си нанесъл, това ще става вечер и ако се наложи — през нощта. Единственият начин да смекчим положението е да знаем всичко, абсолютно всичко, попаднало в ръцете на Москва. Ако спестиш една точка, една запетая… ще киснеш в затвора, докато пукнеш.
— Да. Да, разбира се, помня всички документи, които съм предал. Всички… Аа, какво е третото?
— Да — каза сър Найджъл, като разглеждаше ноктите на ръката си, — третото е по-особено. Ще поддържаш връзката си с Марайс.
— Какво?!
— Няма нужда да го виждаш. Предпочитам да не го виждаш. Не мисля, че си достатъчно добър актьор, за да не се издадеш в негово присъствие. Ще поддържаш обикновените контакти по телефона, когато имаш да предаваш нещо.
Беренсън беше искрено стъписан:
— Да предам какво?
— Материали, приготвени от моите хора в сътрудничество с други. Дезинформация, ако повече ти харесва. Освен че ще съдействаш на хората от министерството по установяването на щетите, искам да работиш и за мен. Да навредиш наистина на Съветите.
Беренсън се хвана като удавник за сламка.
След още пет минути сър Найджъл стана. Специалният екип щеше да дойде след почивните дни. Той излезе. Когато се приближаваше към вратата на асансьора, почувствува удовлетворение. Спомни си пречупения и изпълнен с ужас човек вътре. Отсега, копеле, мислеше той, ще работиш за мен.
Младото момиче в приемната на „Оксбъроу“ вдигна очи, когато влезе непознатият. Тя веднага прецени външния му вид. Среден ръст, стегнат и силен, готов да се усмихне, с кестенява коса и лешникови очи. Харесаха й очите.
— Мога ли да ви помогна?
— Надявам се. Аз съм нов тук и ми казаха, че давате мебелирани жилища под наем.
— Да. Ще трябва да говорите с мистър Найтс. Той отговаря за имотите под наем. За кого да му предам?
Той се усмихна отново:
— Рос. Джеймс Рос.
Тя натисна един бутон и заговори по интеркома:
— При мен е мистър Рос. Интересува се от мебелирано жилище. Можете ли да го приемете?
След две минути Джеймс Рос беше седнал в кабинета на мистър Найтс.
— Току-що пристигам от Дорсет, за да представям компанията си в района. Бих желал в най-скоро време жена ми и децата да дойдат при мен.
— Може би търсите къща за закупуване?
— Все още не. Първо, искам да намеря подходяща. За подробностите е необходимо малко време. И, второ, може би ще съм тук само за малко. Зависи от управлението. Разбирате, нали?
— Да, да. — Мистър Найтс разбираше напълно. — Ще наемете краткосрочно къща, което ще ви помогне да се устроите, докато разберете дали ще останете по-дълго?
— Точно така. Това е.
— Мебелирана или не?
— Мебелирана, ако разполагате с такава.
— Съвсем правилно. Почти невъзможно е да намерите немебелирани жилища сега. — Мистър Найтс посегна към един набор папки. — Не може да накарате хората да изхвърлят всичко, когато напускат наетото жилище. Имаме четири в момента.
Той подаде брошурите на мистър Рос. Двете бяха твърде големи, за да са подходящи за търговски представител, и изискваха голямо поддържане. Другите две бяха подходящи. Мистър Найтс имаше един час на разположение и го закара с колата си да ги види. Едната беше перфектна — малка, спретната тухлена къща на малка спретната уличка, в малък спретнат квартал от частни тухлени къщички близо до Белстед Роуд.