— Доколкото си спомням — каза мистър Найтс, докато слизаха на улицата, — собственик е някой си Джонсън, инженер, има едногодишен договор в Саудитска Арабия. Но шест месеца вече са минали.
— Това ме устройва напълно — каза мистър Рос.
Намираше се на улица Черихейз № 12. Всички улици наоколо завършваха на „хейз“, така че целият комплекс беше известен като „Хейз“. Имаше улици като „Бракънхейз“ „Горсхейз“, „Алмъндхейз“ и „Хийтърхейз“ из цялата околност. Къщата на Черихейз № 12 беше отделена от уличното платно с двуметрова тревна площ и нямаше ограда. Отстрани беше прилепен единичен гараж. Петровски знаеше, че ще му трябва гараж. Задният двор беше малък и ограден. Там се излизаше през една малка вратичка откъм кухнята. На първия етаж се влизаше през остъклена врата и през малко коридорче. На една линия с вратата беше стълбището за горния етаж. Под стълбата имаше малко шкафче за метли.
На долния етаж имаше една всекидневна отпред и кухничка отзад, на горния етаж имаше две спални, също предна и задна, и баня с тоалетна. Къщата с нищо не се отличаваше от останалите еднакви тухлени кутийки по улицата, в които живееха предимно млади двойки, мъжът обикновено в търговията или промишлеността, жената най-често домакиня, грижеща се за едно-две бебета. Това беше място, което би избрал човек, очакващ жена си и децата си да дойдат от Дорсет, без да бие много на очи.
— Ще я взема.
— Ако може, да се върнем до офиса, за да уредим формалностите.
Тъй като жилището беше мебелирано, фомалностите не бяха сложни. Договор за наем в две страници, подписан пред свидетели, едномесечен депозит в аванс и отделно наем за един месец. Мистър Рос показа препоръка от работодателите си в Женева и помоли мистър Найтс в понеделник да се обади в банката му в Дорчестър и да осребри чека, който му подписа веднага. Мистър Найтс беше сигурен, че ще може да уреди всички документи до понеделник вечерта, след като чекът и препоръката са наред.
Рос се усмихна. Знаеше, че са наред.
Алън Фокс също беше в кабинета си тази съботна сутрин. Отиде там по молба на приятеля си сър Найджъл Ървинг, който се беше обадил да му каже, че иска да се срещнат. Англичанинът беше въведен в американското посолство малко след десет часа.
Алън Фокс беше шеф на местната база на ЦРУ и имаше голям стаж. Познаваше сър Найджъл от двадесет години.
— Боя се, че се натъкнахме на един проблем — каза той, когато се настани. — Един от служителите в нашето министерство на отбраната се оказа запъртък.
— Боже мой, пак ли! — възкликна американецът.
Сър Найджъл отправи извиняващ се поглед.
— Боя се, че това е истината. Нещо много подобно на вашата история с Харпър.
Алън Фокс се стъписа. Ударът беше попаднал в целта. През 1983 година американците бяха силно засегнати от един инженер, работещ в силиконовата долина, Калифорния, който беше пуснал на поляците (оттам и на руснаците) голям обем секретна информация за ракетните системи „Минитмън“.
Заедно с по-раншната шпионска афера „Байс“ случаят с Харпър донякъде изравняваше резултата. Британците от много време търпяха насмешливите подмятания на американците за Филби, Бърджис и Маклийн, да не говорим за Блейк, Васал, Блънт и Прайм. Дори и след толкова години петното още не беше заличено. Двата отвъдокеански провала ги караха да се чувстват малко по-добре, в края на краищата и другите имаха предатели.
— Ооо, ето това ти харесвам, Найджъл. Не можеш да видиш куче и да не го настъпиш по опашката.
Фокс беше известен със злобния си хумор. Той се беше прославил на една от, ранните срещи на Съвместния комитет по разузнаването, когато сър Антъни Плъм беше изразил съжаление, че неговата служба за разлика от всички останали няма подходяща абревиатура. Той беше само председател на СКР или координатор на разузнаването. Колко по-добре би било, ако и той имаше инициали, които да съставят дума?
— Какво ще кажеш за — изръмжал Фокс от неговия край на масата — Директор Управление. Противникови Експерименти?
Сър Антъни предпочел да не се прославя като ДУПЕ на Уайтхол и изоставил въпроса.
— Окей, лоша ли е работата?
— Не толкова, колкото би могла да бъде — отговори сър Найджъл и разказа всичко от начало до край.
Американецът се наклони напред с видим интерес:
— Искаш да кажеш, че се е обърнал на сто и осемдесет градуса? Ще препрати каквото му кажем?