По-късно една друга група от експерти въз основа на предадените документи щеше да се опита точно да прецени и смекчи последствията, като предложи евентуални промени в плановете и в тактическото и стратегическото разположение на силите. Работиха през нощта и после докладваха, че Беренсън бил самата услужливост. Личното им мнение за него не влизаше в доклада, тъй като такива неща не са за пред хора.
Един друг екип, дълбоко засекретен в министерството, започна да подготвя следващата партида секретни документи, които щяха да попаднат у Марайс и оттам, чрез „контролата“ му, някъде в Първо главно управление в Ясенево.
Джон Престън зае новия си кабинет като шеф на „С.5 (С)“ — в сряда. Личната си документация взе със себе си. За щастие трябваше да се качи само един етаж нагоре, на третия, в „Гордън“. Когато седна на бюрото си, видя календара на стената — беше 1 април.
Колко подходяща дата, помисли той с горчивина.
Единственият светъл лъч беше мисълта, че след малко повече от седмица синът му Томи ще се прибере у дома за великденската ваканция. Щяха да прекарат една седмица заедно, преди Джулия да се върне от ски с приятеля си и да го поиска за остатъка от ваканцията.
Цяла седмица малкият му апартамент в Кенсингтън щеше да кънти от дванадесетгодишен ентусиазъм, от разкази за успехи на терена за ръгби, за шеги, погодени на учителя по френски, и за нуждата от допълнителни количества от мармалад и сладки, предназначени за нелегална употреба след загасването на лампите в спалното помещение. Той се усмихна и реши да си вземе най-малко четири дни отпуск. Беше планирал няколко експедиции като за баща и син и се надяваше, че малкият ще ги одобри. Прекъсна го Джеф Брайт, новият му заместник.
Той знаеше, че неговата служба би получил Брайт, ако не беше толкова млад, той беше друго протеже на Харкорт-Смит, щастлив и поласкан от възможността да изпива редовно по чашка с него и да му докладва за всичко, което става в отдела. Той щеше да стигне далеч след предстоящата смяна на ръководството.
— Реших, че може би искаш да видиш списъка на летищата и пристанищата, които наблюдаваме, Джон — каза Брайт.
Престън прегледа листата пред него. Наистина ли има толкова много летища, на които кацат самолети от чужбина? Пристанищата, годни да приемат чуждестранни товари, заемаха няколко страници. Той въздъхна и започна да чете.
На следващия ден Петровски намери това, което търсеше. Тъй като тактиката му беше да не прави много покупки на едно и също място, той отиде до „Стоумаркет“. Мотоциклетът беше BMW-K 100 с карданна предавка, не нов, но в добро състояние, голяма, мощна машина на 22 000 км и произведена преди три години. В същия магазин имаше и принадлежности — черни кожени панталони и якета, ботуши с ципове отстрани и шлемове с тъмни, спускащи се надолу наочници. Той купи пълен комплект. За да запази мотоциклета, но без право да го вземе, трябваше да плати 20% от цената. Той поиска да му сложат странични багажници и една допълнителна кутия с ключалка над задния калник. Казаха му, че може да вземе мотора след два дни.
От една телефонна кабина се обади на застрахователния агент и му даде номера на мотоциклета. Той беше уверен, че ще може да му издаде временната, тримесечна застрахователна полица на следващия ден. Щеше да я изпрати по пощата в хотела в Ипсуич.
От „Стоумаркет“ Петровски се отправи на север към Тетфърд, до границата на графство Норфолк. Нищо особено нямаше в това градче — просто се намираше приблизително там, където му трябваше. Малко след обяд откри каквото търсеше — на Магдалийн стрийт, между № 13А и залата на „Армията на спасението“, имаше правоъгълен парцел с тридесет и два гаража. На един от тях имаше табела „Дава се под наем“.
Намери собственика, местен жител, нае гаража за три месеца, плати в брой и взе ключа. Не беше голям и въздухът вътре беше застоял, но щеше да му свърши идеална работа. Собственикът, доволен, че получава необлагаеми пари в брой, не поиска никакви документи. Петровски му даде фиктивно име и адрес.
Окачи вътре кожените дрехи, шлема и ботушите и следобеда купи два пластмасови бидона, които напълни с бензин от две различни бензиностанции, след което заключи и тях в гаража. При залез-слънце той се прибра в хотела и каза на рецепцията, че ще напусне на следващата сутрин.
Престън беше отегчен до полуда. Откакто бе поел новия пост, два дни той непрекъснато четеше бумаги.
Докато обядваше в столовата, сериозно се замисли дали да не се пенсионира предварително. От това биха възникнали два проблема. За човек над четиридесет години никак не е лесно да намери добра работа, още повече че големите компании не биха изпитали непреодолим интерес към квалификацията му на конспиратор.