Вторият проблем беше чувството му за дълг към сър Бърнард Хемингс. Старецът винаги се беше отнасял добре с него, макар че бе само от шест месеца в службата. Харесваше сър Бърнард и знаеше, че за болния главен директор вече се точат ножовете.
Крайното решение за това, кой да поеме ръководството на MI5 и MI6, се вземаше от един комитет на така наречените „Мъдреци“. При избора на М15 в него участваха обикновено постоянните подсекретари на Министерството на отбраната и вътрешното министерство, секретарят на правителството и председателят на Съвместния комитет по разузнаването.
Те „препоръчваха“ предпочитания кандидат на министър-председателя и на министъра на вътрешните работи, двамата политици, които участват в избора. Политиците рядко отклоняват избора на „Мъдреците“.
Преди да се спрат на кандидат обаче, те правеха свои собствени проучвания. Това ставаше чрез дискретни обеди в клубовете, на чашка в някое кафене или на чаша чай. При избора на директор на MI5 обикновено се иска мнението и на шефа на МI6 но в този случай мнението на сър Найджъл нямаше да има голяма стойност. В края на краищата той също беше пред пенсия и едва ли щеше да работи с новия директор.
Мнението, което най-много тежи при избора на „Мъдреците“, е това на стария директор. Престън знаеше, че почтен човек като сър Бърнард ще се чувства задължен да се допита до шефовете на отдели в MI5. Тяхното мнение той ще вземе под внимание независимо от собствените си предпочитания. Не случайно Брайън Харкорт-Смит използваше нарастващото си влияние в службата, за да поставя един след друг свои хора начело на отделите.
Престън не се съмняваше, че Харкорт-Смит желае да се освободи от него преди есента, след други двама или трима, които бяха отишли в цивилния живот през последните дванадесет месеца.
— Майната му — каза той гласно, без да се обръща определено към някого в полупразната столова. — Ще остана.
Когато Престън обядваше, Петровски напусна хотела. Багажът му се беше увеличил с един голям куфар, пълен с дрехи, купени от местните магазини. Той каза на рецепцията, че отива в района на Норфолк, и помоли да задържат писмата за него, докато дойде да ги вземе.
Обади се на застрахователния агент в Колчестър и разбра, че временната полица е готова. Помоли го да не я изпраща. Ще отиде да я вземе.
Той направи това веднага и късно същия следобед се премести на Черихейз 12. През част от нощта той работи с бланките за кодиране, за да подготви шифровано съобщение, което никакъв компютър не би могъл да разчете. Разчитането на шифри, той знаеше това добре, се базира на закономерности и повторения, независимо колко съвършен компютър се използва. Закономерности и повторения няма, когато всяка дума се кодира отделно с помощта на бланките.
В събота сутринта той отиде до Тетфърд, остави колата в гаража и взе такси до „Сноумаркет“. Там плати разликата в цената на мотора с гарантиран от банката чек, помоли да ползва тоалетната за преобличане, после напъха обикновените си дрехи в една чанта, а нея — в багажника на мотора. След това потегли.
Пътят беше дълъг и му отне много часове. В Тетфърд пристигна късно вечерта, преоблече се, остави мотора и с колата спокойно се добра до Ипсуич, Черихейз 12, някъде около полунощ. Никой не го забеляза, но дори и да не беше така, нямаше да видят нещо повече от приятния млад мистър Рос, който се нанесе на № 12 в петък.
В събота вечерта старши сержант Авърил Кук от армията на САЩ би предпочел да бъде с приятелката си в близкия Бедфорд. Дори да играе билярд с приятели в клуба. Вместо това той беше на смяна в англо-американската подслушвателна станция при Чиксандс.
Главното управление на британския комплекс за електронно подслушване и разшифроване се намира в Правителствения комуникационен център в Челтнъм, Глостършир, в Южна Англия. Но управлението разполага с множество подслушвателни съоръжения, пръснати из цялата страна. Една от тях, Чиксандс в Бедфордшир, се ръководи съвместно от ПКЦ и Националната американска агенция за сигурност.
Дните, в които приведени мъже са се опитвали да уловят в слушалките и запишат ръчно предаваните от някой германски шпионин в страната морзови сигнали, са безвъзвратно отминали. Компютрите сега извършват главната работа по улавянето, анализирането, отделянето на безобидното от не дотам безобидното, записването и дешифрирането на сигнали.