Старши сержант Кук беше убеден, и с право, че ако гората от антени горе долови дори само електронен шепот, той ще бъде предаден на апаратурната долу. Радиообхватите се сканираха автоматично, автоматично се записваше и всеки звук, който не би трябвало да се чува.
Ако такъв шепот се появи, вечно будният компютър ще натисне сам бутона си „включено“, някъде вътре в пъстрите си вътрешности, ще запише предаването, ще засече източника, ще предупреди другите свои събратя в страната, за да засекат и те, накрая ще разтревожи и самия дежурен оператор.
В 23,43 часа нещо накара главния компютър да натисне бутона „включено“. Нещо или някой беше излъчил неочакван сигнал и сред невероятния хаос от електронни звуци, които обливат планетата по двадесет и четири часа на денонощие, той беше успял да го забележи и да установи откъде идва. Старши сержант Кук видя сигнала за тревога и взе телефонната слушалка.
Машината беше уловила едно „църкане“, звук, траещ няколко секунди и неозначаващ нищо за обикновено човешко ухо.
Това „църкане“ е крайният продукт на една доста продължителна и сложна операция при предаването на тайни съобщения. Най-напред съобщението се написва „чисто“ и максимално кратко. След това се шифрова, но отново представлява поредица от букви и цифри. Буквите и цифрите се предават с морзов ключ, но не в ефира, а на записващо устройство. След това записът се възпроизвежда при максимално голяма скорост на лентата, така че точките и тиретата се сливат в един непрекъснат звук с продължителност няколко секунди. Когато е готов самият предавател, операторът излъчва този звук в ефира, след това прибира устройството и бързо отива другаде.
След десет минути пеленгаторите определиха съвсем точно мястото, от което е излъчен сигналът, той беше засечен от още два центъра. Когато местната полиция достигна дотам, оказа се, че това е една отбивка за паркиране на пусто шосе в хълмистата част на графство Дербишър. Там нямаше никой.
След време сигналът достигна Челтнъм, където беше забавен така, че да се различават точките и тиретата. Но дори и двадесет и четири часа по-късно, след непрекъснатата обработка от декодиращите машини, резултатът беше една голяма нула.
— Вероятно е някъде в Средна Англия и сега се е „активирал“. — Това докладва главният експерт на генералния директор на ПКЦ. — Но нашият човек, изглежда, кодира всяка дума поотделно. Ако нямаме повече такъв материал, няма да можем да разгадаем кода.
Беше решено да се прослушва честотата, на която беше излъчен сигналът, макар че беше повече от сигурно, че ако предава пак, ще използва друга.
Кратко съобщение за инцидента беше разпратено и освен другите получиха го сър Бърнард Хемингс и сър Найджъл Ървинг.
Съобщението беше получено и на друго място — в Москва. Декодирано чрез набор от бланки за шифроване, идентичен с тези, използвани близо до Ипсуич, то гласеше, че човекът на терена е изпълнил всички свои предварителни задачи в срок и е готов да приеме първия куриер.
13.
Пролетното затопляне щеше да дойде скоро, но засега клоните на брезите и елите далеч надолу бяха отрупани със сняг. През двойно остъкления прозорец на седмия и последен етаж на Първо главно управление в Ясенево мъжът, загледан в пейзажа, можеше да различи през морето от побелели дървета западния край на езерото, където през лятото идваха да се забавляват западните дипломати.
Тази неделна сутрин генерал-лейтенант Евгений Сергеевич Карпов би предпочел да прекара с жена си и децата във вилата в Переделкино, но дори и когато човек се издигне до неговото служебно положение, има неща, за които се налага да се грижи лично. Пристигането на куриера от Копенхаген беше точно такова нещо.
Той погледна часовника си. Беше почти обяд и човекът закъсняваше. Той се дръпна от прозореца и се отпусна във въртящия се стол до бюрото.
На петдесет и седем, генерал Карпов беше достигнал възможно най-високия служебен връх, до който можеше да достигне един професионален разузнавач в КГБ или поне в Първо главно. Федорчук беше достигнал и по-високо, беше станал председател, след което отиде във вътрешното министерство, но това постигна с помощта на Генералния секретар. И нещо повече, Федорчук не беше човек на Първо главно, почти не беше излизал от страната. Беше направил кариерата си в унищожаването на дисидентски и националистически движения.
Но за човек, който с години беше служил на родината си в чужбина, един минус, когато става дума за най-високите постове в Съюза, той беше постигнал много. Беше строен, здрав човек с идеално ушит костюм — една от привилегиите на Първо главно, — той беше генерал-лейтенант и първи заместник-началник на управлението. Като такъв той беше най-високопоставеният професионалист в разузнаването зад граница, длъжност, еквивалентна на оперативните заместник-директори на ЦРУ и на тази на сър Найджъл Ървинг в британската MI6.