— Кой предавател? — попита той.
— Този, който ти наричаше „Поплар“.
Карпов кимна. Той знаеше, че всички операции, агенти и оборудване си имат официални кодови имена, но самият той беше специалист в Англия толкова дълго, че даваше свои собствени имена на операциите, които контролираше сам. Трите предавателя, които бе организирал да се поставят в Англия, за него бяха „Хакни“, „Шордич“ и „Поплар“, на името на съответните райони в Лондон.
— Друго, Пал Петрович?
— Разбира се. На тях никога не можеш да угодиш. Накрая взеха и Игор Волков.
Майор Волков беше работил към изпълнителския отдел, докато политбюро не реши, че преките удари са много компрометиращи и че източните германци и българите трябва да вършат мръсната работа. След това отделът „У“ беше формално пренасочен към подмолни саботажи.
— Каква му е специалността?
— Пренасяне на тайни пратки през границите. Преди всичко за Западна Европа.
— Контрабанда.
— Добре, контрабанда. Но е добър. Той знае повече за границите по света, за митническите изисквания, законите за емиграция и как да се заобиколят, отколкото който и да било друг. Взеха и него. Трябваше да кажа, беше добър.
Карпов стана и постави ръцете си върху раменете на Борисов.
— Слушай, старче! Давам ти думата си, че това не е моя операция. Дори не знаех за нея. Но и двамата знаем, че е много голяма и затова ще е опасно да ровим. Запази спокойствие, стисни зъби, приеми загубите. Аз ще се опитам тихичко да разбера какво става и кога ще можеш да си върнеш нещата. Ти си затвори устата, все едно че няма нищо, стегни я като грузинско портмоне, става ли?
Борисов разпери длани с израз на невинност:
— Познаваш ме, Евгений Сергеевич. Ще умра по-стар от цяла Русия.
Карпов се засмя. Облече си палтото и тръгна към вратата. Борисов го изпрати.
— И аз мисля така — каза му Карпов.
Излезе и почука на прозореца на шофьора.
— Следвай ме, докато реша да се кача — каза той.
Тръгна надолу по пътя, без да обръща внимание на снега, който мокреше панталоните му и пълнеше градските му обувки. Чистият въздух освежаваше лицето му и отнасяше алкохолните пари, а за да разсъждава, му трябваше бистра глава. Това, което научи, го беше ядосало не на шега. Някой, и той не се съмняваше кой, започваше собствена операция в Англия. Не само че го пренебрегваха като заместник-началник на Първо главно управление, но той беше прекарал толкова години в Англия и толкова време беше поддържал агенти там, че бе започнал да смята страната като свой запазен периметър.
Докато генерал Карпов вървеше надолу по пътя, потънал в мисли, в един малък апартамент в Хайгейт, Лондон, на около петстотин метра от гроба на Карл Маркс, иззвъня телефонът.
— Тук ли си, Бари? — чу се женски глас от кухнята.
От всекидневната се обади мъжки глас:
— Да, ще вдигна.
Мъжът отиде до антрето и вдигна слушалката, докато жена му продължаваше да приготвя неделната вечеря.
— Бари?
— На телефона.
— А, извинявай, че те безпокоя по това време. Обажда се „С“.
Бари Банкс беше изненадан. Не беше нечувано, но все пак много рядко главният се обажда на хората си в дома им.
— Бари, в колко часа нормално отиваш на Чарлс стрийт сутрин?
— Около десет, сър.
— Би ли могъл утре да тръгнеш един час по-рано и да се отбиеш в „Сентинел“ да поговорим?
— Да, разбира се.
— Добре. Ще те чакам към девет.
Бари Банкс беше „К7“ на Чарлс стрийт, главната квартира на MI5, но всъщност той беше човек на MI6 и осигуряваше връзката на сър Найджъл Ървинг със службите за сигурност. Докато вечеряше с жена си, лениво се питаше какво ли би могъл да иска от него сър Найджъл и защо трябваше да му се обади по никое време.
Евгений Карпов не се съмняваше изобщо, че се провежда тайна операция и че тя засяга Англия. Знаеше, че Петровски е способен да мине за англичанин дори и в самата страна, че „легендата“, взета от документацията на Борисов, му приляга напълно, че предавателят „Поплар“ е законспириран в Централна Англия. След като Волков е бил ангажиран за нелегалното пренасяне на пратки през граница, би трябвало да са заети и други, но от различни управления извън неговата сфера.
Всичко това говореше, че Петровски ще бъде изпратен или вече е заминал за Англия под най-дълбоко прикритие. В това нямаше нищо странно — той беше обучаван именно за това. Странното беше, че Първо главно управление в негово лице беше отстранено от операцията. Струваше му се безсмислено, при целия му опит и познаване на страната.