Допълнителният член беше дошъл заедно с хората от Москва само часове преди „Академик Комаров“ да потегли на отдавна планирания си рейс от Ленинград за Глазгоу. Капитанът и политическият офицер нямаше как да откажат и включиха Семьонов в списъка на екипажа. Увериха ги, че моряшкият му паспорт е в ред и че ще се върне с тях.
Въпреки това човекът беше заел една каюта за себе си и цялото пътуване прекара в нея, докато двамата истински моряци, чиято беше каютата, трябваше да спят в спални чували в каюткомпанията. Тези чували бяха прибрани, когато шотландският лоцман се качи на борда. Долу в каютата по обясними причини куриер № 2 чакаше да стане полунощ.
Докато лоцманът стоеше на мостика и полетата на Стратклайд се плъзгаха назад и докато дъвчеше сандвича си, в Москва вече беше обяд. Карпов се обади отново в гаража. Сега друг диспечер беше дежурен, както би трябвало да се очаква.
— Изглежда, шофьорът ми е хванал грип — каза той, — днес ще довършим деня, но за утре ще го освободя.
— Ще ви изпратя заместник, другарю генерал.
— Предпочитам да е Георгиев. Свободен ли е? Много ми го хвалят.
Чу се шумолене на хартия:
— Да, наистина, той заместваше, но сега е в гаража.
— Добре. Нека дойде пред къщи утре в осем часа. Аз ще взема ключовете, а чайката ще е на паркинга.
Все по-странно и по-странно, мислеше той. Георгиев е возил Филби за известно време. Защо? Защото е трябвало да ходи на много места и Ерита не е успяла да смогне? Или защото не е трябвало да знае къде ходи мъжът й? И сега шофьорът е върнат в гаража… Какво би могло да означава това? Вероятно Филби е някъде и не му трябва шофьор, поне докато свърши операцията, в която е замесен.
Тази вечер Карпов съобщи на благодарния си шофьор, че може да почива на следващия ден и да остане при семейството си.
Същата вечер сър Найджъл Ървинг вечеря с един приятел в Оксфорд.
Едно от очарователните неща във връзка с колежа „Сейнт Олбъни“ е, че, подобно на много други влиятелни британски институции, за широката публика той не съществува.
Всъщност той съществува, но е толкова малък, че ако някой, докато разглежда околностите, мигне, може и да не го види. Неговата зала е малка, елегантна и закътана. В него не предлагат аспирантури, не обучават студенти, затова няма и дипломанти и не присъждат научни степени. Има няколко професори и асистенти, които понякога обядват заедно в столовата, но живеят пръснати из целия град, и други, които не живеят в града, но го посещават. Понякога се канят външни лектори — голяма част, — а понякога професорите и асистентите предават доклади на висшите ешелони на държавата, където на тях гледат много сериозно. Финансирането на колежа е също така незабележимо, както и самият той.
В действителност това е „мозъчен тръст“, в който подбрани умове, често и със значителен неакадемичен опит, изучават един-единствен предмет — текущите събития.
Тази вечер сър Найджъл вечеря в столовата със своя домакин, професор Джереми Суийтинг, и след чудесната храна отидоха у дома на професора, една приятна къща в покрайнините на Оксфорд, за да изпият по чаша порто и кафе.
— Е, Найджъл — каза професорът, след като отпиха от виното и се разположиха удобно пред камината в кабинета, — какво мога да направя за теб?
— Чувал ли си случайно, Джереми, за съкращението МБР?
Професорът застина с чаша във въздуха. Дълго време стоя загледан в нея.
— Да ти кажа, Найджъл, ти наистина знаеш как да развалиш вечерта на човек. Къде чу това съкращение?
Вместо отговор сър Найджъл му подаде доклада на Престън. Професор Суийтинг го чете внимателно в продължение на един час. Ървинг знаеше, че професорът за разлика от Престън е теоретик. Той не излизаше навън, на „терена“, но за сметка на това притежаваше енциклопедични познания в областта на марксистката теория и практика, на диалектическия материализъм и учението на Ленин за приложението на теорията при практическото завземане на властта. Той четеше, изучаваше, съпоставяше и анализираше.
— Забележително — каза професорът и върна доклада, — разбира се, това е различен подход, различно отношение и очевидно съвсем различна методология. Но достигаме до еднакви заключения.
— Ще ми кажеш ли твоите заключения?
— Това е само теория, разбира се — извини се Суийтинг, — хиляда сламки, духани от вятъра. Може да стане купа сено, може и да не стане. Както и да е, занимавам се с тези неща от юни 1983…