— Наистина ли си сър Родерик Глосъп?
— Защо питаш?
— Ами един приятел в клуба ми каза, че е надуто дърто магаре. А ти не си надуто дърто магаре.
— Приятелят ти вероятно се е срещал с мен професионално. Знаеш как е. В работно време човек се държи като хиена, за да впечатли клиентите. Смея да твърдя, че и ти си правил същото в Камарата на лордовете.
— Така е.
— Но беше започнал да ми казваш, че искаш да говорим насаме.
— Точно така. Преди Кони да те докопа и да ти напълни главата с щуротии. Имам предвид сестрата на лорд Емсуърт, лейди Констанс Кийбъл. И тя е като всички жени — отказва да приеме фактите. Първото нещо, което ще направи, щом се видите, е да се опита да те замотае и да те убеди, че разсъдъкът му е здрав едва ли не като моя. Напълно разбираемо. В края на краищата той й е брат.
— За лорд Емсуърт ли говориш?
— Да. Какво ти е мнението за него?
— Стори ми се чистичък и трезвен.
Херцогът отново се поозадачи.
— Че защо да не е трезвен?
— Не че се оплаквам — побърза да го увери лорд Икнъм. — Това дори ме зарадва.
— Хм. Та, както казах, Кони ще се опита да ти втълпи, че хорските приказки са силно преувеличени и че той е само завеян. Не се хващай. Този човек е смахнат.
— Така ли?
— Няма спор. Цялото им семейство е смахнато. Видял си Бошъм на гарата. Той е направо готов за кабинета ти. Отива в Лондон, оставя се някой да го изиграе и да му отмъкне портфейла. „Дайте ми портфейла си, за да ми докажете, че ми имате доверие“, казва му човекът. „Готово“, отвръща Бошъм. Просто така. А виждал ли си другото му момче, Фреди Трипуд? По-зле е и от Бошъм. Продава кучешки бисквити. Така че можеш да си представиш какво представлява Емсуърт. Човек не може да създаде двама подобни синове и да е с всичкия си. Трябва да тръгнеш от тази предпоставка, иначе няма да стигнеш доникъде. Да ти разкажа ли за Емсуърт?
— Да.
— Фактите са следните. Той има свиня и е луд по нея.
— Всеки свестен човек обича свинете си.
— Да, но не иска да ги записва за участие в надбягванията в Дерби.
— А Емсуърт иска ли?
— Каза ми го лично.
Лорд Икнъм изглеждаше изпълнен със съмнения.
— Не вярвам управата на Дерби да приеме свиня. Емсуърт би могъл да й отреже ушите и да я запише за кучешките надбягвания за купата „Ватерло“, но не и в Дерби.
— Точно така. Това трябва да ти отвори очите.
— Наистина ми ги отваря.
Херцогът одобрително издуха мустаците си и те се развяха пред него като знаме. Радваше се на точното покритие между възгледите на този експерт и неговите. Личеше, че човекът си разбира от работата и реши да изостави задръжките и да изнесе на показ скелета от собствения си килер. Не възнамеряваше да привлича внимание към тъмната сянка, паднала върху благородния дом на Дънстабълови, но все пак реши, че ще е най-добре да го стори. Във вестибюла, който току-що бе напуснал, се случиха странни и обезпокояващи неща и той искаше за тях професионално мнение.
— Приятно местенце си има Емсуърт — отбеляза лорд Икнъм, когато стигнаха до широката, покрита с чакъл площадка пред терасата.
— Не е лошо. Толкова по-тъжно е, че нещастникът ще свърши дните си в лудница. Освен ако не го изцериш.
— Рядко не успявам.
— Тогава бих желал — започна да излива сърцето си херцогът, — докато си тук, да хвърлиш един поглед и на племенника ми Хорас.
— Има ли причини за безпокойство?
— За остро безпокойство.
Херцогът тъкмо се канеше да свали покривалото от скелета на Дънстабълови, когато млъкна на половин дума и яростно задуха мустаци. От някакво място, скрито от очите им зад гъстите храсталаци, долетя приятен теноров глас. Пееше „Красивите брегове на езерото Ломънд“, като влагаше немалко чувство.
— Га! Това е онзи свирач!
— Моля?
— Някакъв мъж идва да свирука и да пее точно под прозорците ми — обясни херцогът като героиня на старомоден роман, описваща възлюбения си. — Опитвам се да го сгащя от деня на пристигането си, но все ми убягва. Е, аз мога да чакам. Приготвил съм дузина пресни яйца в стаята си и рано или късно… Но бях започнал да ти разказвам за Хорас.
— Да, бих искал да чуя всичко за Хорас. Каза, че ти е племенник.
— Един от многото. Син на покойния ми брат. Смахнат е. Другият е син на покойната ми сестра. И той е смахнат. Покойният ми брат беше смахнат. Покойната ми сестра — също.
— И къде поставяш Хорас в тази галактика на лудостта? По твое мнение под или над средносемейната смахнатост?
Херцогът се замисли.
— Над. Решително над. След случилото се току-що в замъка, доста над. Знаеш ли какво стана?
— Съжалявам, но не знам. Нов съм по тези места.