Лорд Бошъм си облече сакото.
— Прекрасна игра, сър — сърдечно заяви той, очевидно великодушен в загубата. — Прекрасна игра. Много прекрасна, от всяка гледна точка. — Замълча и въпросително погледна към лорд Икнъм. Последният цъкаше с език и с клатене на глава изразяваше неодобрението си. — Ъ? — рече той.
— Просто ме впечатли иронията на положението — обясни лорд Икнъм. — Над къщата витае трагедия — викат се лекари, подготвят се болнични стаи и студени компреси, а вие, младежите, безгрижно си играете билярд. Свирите на лира, докато Рим е поглъщан от пламъци, бих казал.
— Ъ? — повтори лорд Бошъм, като този път добави и едно „Какво?“ за по-голяма тежест. Нищо не схвана от думите му.
— Болен ли е някой? — загрижено попита Понго. — Да не е Бакстър? — продължи той с надежда в гласа.
— Не бих казал, че Бакстър в действителност е болен, въпреки че душата му несъмнено е наранена. Получи сурово яйце по лявата буза. Но вероятно сапунът и водата вече са си казали думата. Далеч по-сериозно е положението на херцога. Той метна яйцето и си изкълчи рамото. Оставих го да се налива с ечемична отвара с обездвижена ръка.
— Хъ! — възкликна лорд Бошъм. — Дяволски неприятно за него.
— Да, не изглеждаше никак въодушевен.
— И все пак — намеси се Понго, за да изтъкне и добрата страна, — той е улучил Бакстър, нали?
— О, здравата го халоса. Трябва да призная, че уважението ми към херцога значително нарасна след тазвечерната демонстрация на точен мерник. Говорете каквото си щете, но в старата аристокрация има нещо красиво. Обзалагам се, че Троцки не би улучил движещ се секретар с яйце в тъмна нощ.
На лорд Бошъм му хрумна нещо. Имаше тромава мисъл, но успяваше да вникне в съществото на нещата.
— Но защо Дънстабъл е цапардосал Бакстър с яйце?
— Предполагах, че знаете. Събитията се носеха към този момент с неумолимата стремглавост на гръцка трагедия. Сред градинарския състав на замъка Бландингс има член, който изпитва слабост към „Красивите брегове на езерото Ломънд“ и си я подсвирква и пее пред прозорците на херцога, в резултат на което той от известно време му е устроил засада с кошница яйца. Тази вечер по причина, напълно необяснима за мен, Бакстър се е изявил като дубльор на градинаря. Двамата с херцога бяхме в Градинския апартамент и си бъбрехме за едно-друго, когато Бакстър излезе в ефир и херцогът, хвърляйки се към гардероба като цирков тюлен, се появи с пълни ръце и започна да го обстрелва с яйца. Би трябвало да поясня, че Горкичкият изпитва вродена ненавист към тази песен. Предполагам, че артистичното му ухо се дразни от тромавата рима на „езерото Ломънд“ с „преди теб“. Все пак, ако бях обмислил нещата, би следвало да го предупредя. Не можеш да хвърляш яйца на тази възраст, без да…
Отварянето на вратата прекъсна речта му. Влезе лейди Констанс. Въздишката й на облекчение при вида на лорд Бошъм бързо замря, като видя долнопробната му компания.
— О! — рече тя и изгледа отблъскващите му събеседници с нескрито отвращение, а Понго, върху когото бе съсредоточена цялата сила на взора й, се затресе като желе и рухна върху билярдната маса.
Лорд Икнъм както винаги остана вежлив и хладнокръвен.
— А, лейди Констанс, тъкмо разправях на момчетата за злощастния инцидент с херцога.
— Да — намеси се лорд Бошъм. — Вярно е, нали, че дъртакът си е изкълчил крайника?
— Има крайно болезнено изкълчване на раменната става — изрази се по-елегантно лейди Констанс. — Свърши ли играта си, Бошъм? Бих искала да поговоря с теб.
И тя изведе племенника си, а лорд Икнъм я проследи със замислен поглед.
— Странно — рече той. — Маниерът й положително беше смразяващ. Забеляза ли мраз в маниера й, Понго?
— Не знам за маниера й, но очите й бяха като нажежени шишове — отвърна още треперещият Понго.
— Горещи очи, студен маниер… Това със сигурност значи нещо. Възможно ли е в края на краищата Бакстър да е изплюл камъчето? Не, не би се осмелил. Предполагам, че е било естествената реакция на домакиня, чиито гости са се изпотръшкали и са я вкарали в главоболия с разни доктори. Да я отпъдим от мислите си, защото имаме да си говорим за много неща. На първо място кражбата на свинята се отменя.
— Ъ?
— Не си ли спомняш? Планът трябваше да започне с това ти да откараш свинята на Емсуърт в Икнъм и да завърши с благодарствено мушване на пачка в ръката ти от негова страна, но се опасявам, че няма да стане. Неотдавнашният инцидент лишава херцога от физическата възможност известно време да борави ефективно с ръжена и Емсуърт, какъвто си е стратег, веднага е загрял и му е съобщил, че няма да му даде свинята. Тъй че вече не желае да я измъкваме.