— Кое на любовта?
— Искрата.
— А, искрата? Да, и това е вярно — съгласи се господин Пот, който започна да навлиза в материята. — Ругал я и я наричал как ли не само защото отишла на танци с друг — нещо, което в наши дни се случва ежедневно. Май й е забранил да ходи. Прекрасен начин да се държиш с момиче с висок дух. Какво право има да заповядва и да нарежда на дъщеря ми какво да прави и какво да не прави? За какъв се има? Де се е чуло и видяло такова нещо? Да не сме в Гърция?
Лорд Икнъм претегли въпроса.
— Доколкото знам, не сме. Защо?
— Май нямах предвид Гърция — поправи се господин Пот с известно раздразнение, — а Турция, където жените ги държат под ключ и не смеят да нарекат дори душите си свои. Ако Поли не беше такова мило момиче, щеше да го халоса с някоя бутилка. Но тя е дъщеря на майка си.
— Че чия дъщеря може да бъде?
— Не разбрахте смисъла на думите ми, лорд И. — търпеливо поясни господин Пот. — Исках да кажа, че се е метнала на скъпата си майка по благия нрав. Скъпата й майка имаше направо ангелски характер, Поли — също. Това исках да кажа. Скъпата й майка и на мравката път струваше, Поли — също. Виждал съм скъпата й майка нежно да взема мравката в ръка…
Лорд Икнъм го прекъсна. Би искал да чуе всичко за покойната госпожа Пот и царството на насекомите, но времето течеше.
— Слушай, Горчица, я да оставим мравките. Да се върнем на Хорас Дейвънпорт. Както вече казах, той е човекът, на когото Поли е хвърлила око. А той я обича така, както го обича и тя. Пристигна тук в деня след бала, а ние го последвахме.
— Защо?
— Много просто. Горчица, знаеш кой е Хорас Дейвънпорт. Племенник и наследник на херцог Дънстабъл.
— А! — въздъхна господин Пот и за малко да свали шапка.
— А ние се появихме в скромното качество на натрапници, защото, за да има щастлив край, е извънредно важно Поли да омае херцога и да го накара да мисли, че е идеалната жена за неговия племенник и наследник. Тоя херцог е костелив орех, Горчица. Забучва яката на ризата за врата си с кабарчета, за да не харчи за копчета. Хорас от дете се бои до смърт от него и никога не би се осмелил да се ожени без благословията му. Преди Поли да мине по пътеката до олтара с Хорас Дейвънпорт, херцогът трябва да бъде обработен нежно и търпеливо. И няма да се уморя да наблягам, Горчица, че трябва да се държиш на втори план. За Поли се предполага, че е моя дъщеря.
С няколко добре подбрани думи лорд Икнъм скицира положението. Когато свърши, господин Пот като че бе склонен към критицизъм.
— Струва ми се доста заобиколен път към целта — оплака се той. — Защо да не дойде като моя дъщеря?
— Е, така се случи — тактично обясни лорд Икнъм. — Вече е твърде късно да променим нещата. Но нали разбра?
— О, да, разбрах.
— Така си и знаех. Никой досега не се е усъмнил в интелигентността ти, макар да познавам хора, които са малко придирчиви по отношение на навика ти да прегъваш ъгълчето на асото. А това ме връща на казаното преди малко. За парите, които си взел от Бошъм. Сбогувай се с тях, Горчица.
— Не ви разбирам, лорд И.
— Искам да ми ги дадеш, стари ми приятелю…
— Какво!
— … за да ги връча на Поли като сватбен дар. Знам, знам — съчувствено произнесе лорд Икнъм. — Няма нужда да ми казваш какви страдания ще ти причини това. Виждам как тази мисъл раздира сърцето ти. Но, Горчица, в живота на всеки мъж настъпва час, когато той трябва да реши дали да извърши нещо добро и великодушно, или да се присъедини към избиващите се зверове. Постави се на мястото на Поли. Това дете трябва да разполага с нещичко, за да не чувства, че отива с празни ръце при любимия човек. Гордостта й го изисква.
— Да, ама…
— Припомни си само как винаги си се грижил за нея с бащинска нежност. Карала ли е шарка като дете?
— Да, карала е, но не виждам общото…
— Има общо, Горчица. Спомни си как е лежала в кревата, трескава и зачервена. Би дал всичко, което притежаваш, за да й помогнеш. Виждам, че очите ти се овлажняват.
— Не, не се.
— А би трябвало.
— Не одобрявам младо момиче да разполага с много пари. Нямам нищо против да й дам десетачка.
— Ха!
— Ама чак пък двеста и петдесет…
— Дреболия в сравнение със спокойствието в душата ти. Ако я провалиш сега, никога вече няма да си щастлив. Ще бъдеш престъпник, допуснал чувствително момиче като Поли да се омъжи без петак в джоба. Ти си светски мъж, Горчица. Знаеш какво значи чеиз. Ще има нужда по две от всичко. А ще я подложиш ли на унижението да ходи да крънка от бъдещия си съпруг за интимното бельо, което почтените момичета дори не смеят да назоват в присъствието на господа? Накарай я да го стори и ще нанесеш на чистата й душа рана, която годините може да излекуват, но не и да заличат.