Господин Пот запристъпва от крак на крак.
— Няма нужда да му казва за какво са й парите.
— За Бога, Горчица, не измествай въпроса. Разбира се, че ще трябва да му каже за какво са й парите. Едно момиче не може да си шепне в здрача с любимия мъж и изведнъж да изиска двеста и петдесет лири за джобни пари. Ще трябва веднага да обясни всичко и да заговори за фусти и комбинезони. Ще я принудиш ли да го стори? Няма да е приятно да се прочете в биографията ти, приятелю. Ако питаш мен — мрачно продължи лорд Икнъм, — застанал си на кръстопът, Горчица. Натам е щастието на Поли, спокойствието ти… а натам са упреците към самия себе си и нещастието за нея. Вече я виждам как чака… наблюдава… на нокти и зъби… чуди се дали ще постъпиш както се полага. Не я разочаровай, Горчица.
Господин Пот продължи да пристъпва от крак на крак. Беше видно, че в известен смисъл е трогнат, но не дотам, че да се остави да го оберат пладнешки.
— Какво ще кажеш за една хубавичка двайсетачка?
— Всичко или нищо, Горчица. По дяволите, в края на краищата няма да изгубиш парите. Винаги ще можеш да си ги прибереш пак от Хорас, ако поиграете на Персийски монарси след сватбеното пътешествие.
Лицето на господин Пот се озари от внезапна светлина, която за секунда го направи почти красиво.
— Бре! Вярно!
— Струва ми се, че това решава всички проблеми.
— Разбира се, че ще си ги прибера. Ето ви ги, лорд И.
— Благодаря, Горчица. Знаех, че няма да се изложиш. А сега, ако ме извиниш, ще ида да се изкъпя. В хода на скиталчествата си нанесох голяма част от Шропшир върху дрехите си. Щом я отмахна, ще намеря Поли и ще й съобщя добрата новина. Няма да съжаляваш, драги приятелю.
Но лорд Икнъм сбърка в това си предсказание. Господин Пот вече съжаляваше, и то дълбоко. Не беше човек, който се разделя с двеста и петдесет лири, без да мигне, а в съзнанието му вече се прокрадваше съмнението дали ще успее да си възстанови сумата според лесната схема, провъзгласена от събеседника му. Дълго преди да стигне до Маркет Бландингс бе започнал да се пита ще може ли да разчита на Хорас Дейвънпорт. За играта на Персийски монарси трябваха двама, а Хорас можеше да се окаже от ония странни, неприятни люде, които не си падат по нея. Понякога бе попадал и на такива в бързите влакове.
Все пак в извършването на добро дело винаги има нещо стимулиращо и Клод Пот, като влезе в усамотения бар на „Гербът на Емсуърт“, можеше да бъде причислен към умерено щастливите хора. Във всеки случай беше достатъчно въодушевен да е настроен за разговор и той се обърна към другия обитател на бара — едър младеж, седнал в сенчестия му край, с идеята за пир на разума и радост за душата.
— Хубав ден — започна той.
Другият посетител се обърна и се разкри като Рики Гилпин.
15.
Рики бе дошъл в усамотения бар да търси лек за наранената си душа и не би могъл да предприеме по-мъдър ход. Нищо не може да възстанови съкрушените надежди и срутените замъци на мечтите и да ги превърне в нещо приемливо за един младеж, но бирата на Дж. Оувънс — собственик на „Гербът на Емсуърт“, безспорно полагаше големи усилия. Домашното производство на Оувънс е течна Полиана, винаги разкриваща добрите страни и показваща светлината в тунела. Тя вмъква малката си ръчица в твоята и шепне: „Горе главата!“ Ако крал Лир имаше подръка някоя и друга халба, щеше по-малко да крещи: „Вейте, ветрове, докато се пръснат бузите ви!“ Или нещо подобно.
На Рики тя подейства като магия. Часовете мрачни мисли след разговора с чичо му го бяха вкарали в бара като пълна развалина. Към момента на появата на господин Пот той отново гледаше на бъдещето с нещо като душевна сила.
Парите, изтъкна бирата, не са всичко. „Погледни на въпроса откъм тази страна — настоя тя. — Абсурд е да се твърди, че няма стотици начини един умен и предприемчив младеж да намери достатъчно пари, за да се ожени. Най-важното в тази брачна работа са не парите, а момичето. Ако момичето е свястно, всичко е наред. Вярно, че си затънал във финансовата бездна, но какво от това? Поли още е насреща и те обича. А все ще изникне нещо.“
И изникнал под формата на господин Пот. При вида му очите на Рики Гилпин внезапно се отвориха.
До този момент идеята да осигури от Клод Пот парите за закупуването на бара за лучена супа не му беше минавала и през ум. Но когато я заобръща в бирената си глава, тя му се стори идеалното решение. Господин Пот беше баща на Поли. Той самият веднъж беше изтръгнал господин Пот от лапите на разярената тълпа. Че господин Пот ще предостави парите, за да осигури бъдещето на Поли и да се отплати за стария си дълг, беше ясно като бял ден.